14 мин за четене
Въпреки, че изглеждаше спокойна, докато отпиваше от виното, на него му се струваше, че има нещо, което я тревожи. Нещо, което не е в реда на нещата. Той бързо отхвърли онази неприятна мисъл за нейния мъж. Затова понечи да я докосне. Лицето му беше като завладяно от опиянение, но едновременно бурно и ласкаво беше превзет от това опиянение и сега той се интересуваше дали е единственият обзет от това чувство. Дали и на нея ѝ е така добре с него. Но не искаше да изрече всичко открито.
– Добре ли си? Да не ти е студено?
– Не, спокойно – тя го наблюдаваше сякаш наполовина далечна, наполовина близка. Очите ѝ му приличаха на две тъжни желания, когато обгръщаше раменете с пръсти. Изненада, но и едновременно облекчение изпита, когато я докосна.
– Ледена си. Почакай, сега ще поискам одеяло, – докато се усети, вече се връщаше към нея с такова.
Доника не очакваше. Той я загърна грижовно. За миг усети уханието на нейната коса, заоблените рамене, които допреди малко сякаш потръпваха от хлад. Шията ѝ, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse