БОЧО
1
И днес Бочо беше извел кравите на паша в ливадите по Къпинчо. Капчици роса блестяха в тревата под лъчите на утринното слънце, птици се боричкаха и цвърчаха в ниския храсталак в покрайнините на гората. След снощният буреносен дъжд, цялата природа блестеше окъпана, въздухът беше прозрачен, както никога и в далечината връх Козя стена се виждаше ясно и изглеждаше измамно по-близко, отколкото всъщност е. Бурята бе връхлетяла неочаквано града привечер. Дъждът бе съпроводен от силен вятър, ослепителни мълнии драха до късно кожата на небето и тътенът на гръмотевиците, подсилван от микрофоните на ехото многократно караше земята да трепери под краката на всичко живо. Добре че Бочо навреме видя какво предстои да се случи и успя да прибере кравите в обора. В противен случай, главата му щеше да бере ядове. А днес, сякаш всичко това не е било и ако не се виждаха на места по хълма пречупени клони от старите и сухите дървета, човек не би повярвал. Внезапната буря бе нанесла много щети на много ...