Не е ли тъжно, че изчезнаха писмата и снимките? Всичко вече е "чат" и файлове в проклетите компютри. Новото поколение вече няма да знае какво е чувството да чакаш писмо, какво лично и топло преживяване е да си пишеш с някое момиче, или момче писма. Колко по-истински са думите. Няма да познават онова чувство докато пътуваш в спомените си и времето, запечатани на снимките в семейните албуми.

Хората не правят така вече. Не се обичат като хората на онези снимки. А и снимките им са доста по-различни - обикновено са сами и се снимат в огледалото. Да си приказват също не умеят.

Един приятел се върна от Франция. За пръв път от четири години насам се връщаше в България. Факт е, че новите технологии позволиха да поддържаме някакви контакти, но от друга страна, когато се видяхме той мълчеше като гъз. Постоянно гледаше нещо ту в таблета, ту в смартфона. Не издържах и го зарязах на двадесетата минута. Идеше ми да му счупя проклетите джаджи от земята. На всичкото отгоре ми носеше тениска на Пари Сен Жермен - поколебах се дали да му кажа, че точно това съм очаквал...

Двойките вече не са "двойки", а живеещи като съквартиранти мъж и жена, които се карат от време на време. Един познат  беше женен от четири години и се кълнеше, че от две не са правили секс със съпругата му.

- Преоткрих порното, човече! Обикновените жени сега не ме възбуждат, а и те не правят такива неща като порно актрисите. Имам си и любими... 
- Добре, човече, това не ме интерсува, наистина. - отговарях аз, всеки път, когато започнеше да ми обяснява за порното.

Този побъркан свят произвежда роботи и духовни инвалиди, които малко по-умните представители на рода ни наричат "клиенти", "целеви групи" и прочее. Виждат онзи глупак, който ще изплаща цял живот кредити с безумни лихви, ще яде натъпканите с химикали и хормони лайняни храни от супер-а, ще гледа тъпите шоу-програми и ще праща смс-и и ще работи за 2-3 лв. на час. Единствената разлика е именно в последното - в по-заможните държави дават достатъчно на хората, за да оцеляват по-спокойно. Не достатъчно, за да се отърват, но достатъчно, за да живеят нормално, а повечето се задоволяват с това. Затова българския робот е най-идиотския в целия свят. 

Само в баровете хората не са "роботи". Там често срещах всякакви - писатели, журналисти, сценаристи, режисьори, художници. Имаше и такива като мен, но всички ние бяхме по-различни. Стояхме там по баровете, оглеждахме се за мадами и се наслаждавахме на спокойствието, барът беше убежище от болния свят, в който живеем. Барът беше като болница, барманите бяха лекари и психолози, а алкохола лекарството.

 И аз "висях по баровете често" като Висоцки. Баровете са мястото, където виреят най-истинските и интересни хора. На английски "Well off", на немски "gutsituiert", на български "баровец". Думата не означава само и единствено заможен господин. Произлиза от проститутския жаргон на 1960-те и е по-скоро символ на бохемския живот, на хората с големи и щедри сърца.