Не е ли тъжно, че изчезнаха писмата и снимките? Всичко вече е "чат" и файлове в проклетите компютри. Новото поколение вече няма да знае какво е чувството да чакаш писмо, какво лично и топло преживяване е да си пишеш с някое момиче, или момче писма. Колко по-истински са думите. Няма да познават онова чувство докато пътуваш в спомените си и времето, запечатани на снимките в семейните албуми.
Хората не правят така вече. Не се обичат като хората на онези снимки. А и снимките им са доста по-различни - обикновено са сами и се снимат в огледалото. Да си приказват също не умеят.
Един приятел се върна от Франция. За пръв път от четири години насам се връщаше в България. Факт е, че новите технологии позволиха да поддържаме някакви контакти, но от друга страна, когато се видяхме той мълчеше като гъз. Постоянно гледаше нещо ту в таблета, ту в смартфона. Не издържах и го зарязах на двадесетата минута. Идеше ми да му счупя проклетите джаджи от земята. На всичкото отгоре ми носеше тениска на Пари Сен ...