Вълчо и Димо бяха търговци с дългогодишна практика, но за сметка на това не се радваха на много добър живот. Продаваха най-различни неща като книги, детски играчки, парфюми, дрехи и прочие. И двамата бяха ергени и предвид това, че сумата от възрастта им правеше осемдесет и три, изглеждаше, че те няма и да се задомят, а ще си изживеят живота сами. Навремето Вълчо имаше мечта да си отвори собствен магазин за спортни атрибути и по този начин да изкара достатъчно, за да преживява, а и да работи това, което му харесва. Плановете му обаче не се сбъднали, тъй като все не успявал да събере достатъчно пари, за да отвори магазина. Бихте си помислили, че това го е отказало от мечтата му, но не, почти не минава ден, в който той да не съобщи на приятеля си Димо, че още малко пари само да съберял и щял да отваря магазина на мечтите си. Димо, от своя страна, беше завършил престижен университет в София, но въпреки това не успял никъде да започне работа, тъй като нямал високопоставени приятели.
Това, к ...