Вълчо и Димо бяха търговци с дългогодишна практика, но за сметка на това не се радваха на много добър живот. Продаваха най-различни неща като книги, детски играчки, парфюми, дрехи и прочие. И двамата бяха ергени и предвид това, че сумата от възрастта им правеше осемдесет и три, изглеждаше, че те няма и да се задомят, а ще си изживеят живота сами. Навремето Вълчо имаше мечта да си отвори собствен магазин за спортни атрибути и по този начин да изкара достатъчно, за да преживява, а и да работи това, което му харесва. Плановете му обаче не се сбъднали, тъй като все не успявал да събере достатъчно пари, за да отвори магазина. Бихте си помислили, че това го е отказало от мечтата му, но не, почти не минава ден, в който той да не съобщи на приятеля си Димо, че още малко пари само да съберял и щял да отваря магазина на мечтите си. Димо, от своя страна, беше завършил престижен университет в София, но въпреки това не успял никъде да започне работа, тъй като нямал високопоставени приятели.

Това, което най-много ги свързваше, бе, че и двамата бяха дълбоко убедени, че Държавата е виновна за техните житейски несгоди, че политиците са долни твари до един и други подобни мисли. Доста често те говореха по тези теми, сякаш че чрез оплакванията си се чувствуваха по-добре и нещата малко от малко се оправяха, поне до следващия разговор на тея теми.

В късния следобед на осемнадесети април, слънцето се приканваше да се сниши и бавно да залезе, птици прелитаха жадно из небето, сякаш за пръв път, когато търговците решиха да приключват с работата за днес, да пийнат по едно, пък сетне да се приберат. Отидоха в кварталното кафене, поръчаха си по една голяма бира и започнаха да говорят по любимата си тема:

-          Та, значи, казвам ти, вчера приели някакъв нов закон, по който ще трябва да плащаме двайсе’ процента данък на печалбите си. Били сме живеели на гърба на държавата! Аз не мога да свържа двата края, та се чудя откъде да взема пари да си платя тока, а те, мръсниците долни, само се чудят как да източат още някой лев от джоба ми! Само да спипам някой от тях, особено ако е някой премиер, така ще му вдигна данъка, че ще трябва да ходят в морга, та да му го събират!

-          Така е, така е, ама това е, щото никога няма да можем ние, българите, да се съберем, да идем пред парламента и да им вдигнем мерника на ония! Та си мислят, че са безсмъртни и могат да правят каквото си поискат.

В този момент сервитьорката им донесе бирата и им остави сметката.

-          КАКВО?! Три и двайсе’ за две бири? Абе вие луди ли сте бе, аз да не съм Рокфелер тук!

-          Съжалявам, господине, но не аз определям цените. Аз просто си върша работата.

-          Ще ти свърша аз работата на тебе! Хубава работа. Хайде! Да се махаме оттук.

Двамата си тръгнаха набързо, недавайки възможност на сервитьорката да отреагира. За две минути двамата бяха прекосили пет отсечки, вероятно от съображение за сигурност, да не би да ги накарат да си платят сметката.

-          Ех, тоя скапан живот в тая скапана държава... Никога няма да се оправим, аз ти казвам.

Другият си замълча, сякаш нямаше какво да добави.

Повървяха още малко и тъкмо мислеха да се прибират, когато някакъв мъж, среден на ръст, облечен в черен костюм, панталон и маркови обувки им заговори запъхтян:

-          Добър ден, извинете, но ми трябва спешната ви помощ. Трябват ми спешно пари, защото жена ми ражда в болницата, трябва да хвана такси, а нямам никакви пари в себе си.

-          Аа, не, как ш’ти дам пари?! Като ме гледаш да ти приличам на човек, който е брал от дървото с парите?! – ядосано отвърна Вълчо.

-          Моля ви, наистина е спешно! Аз съм депутат от парламента и ще ви направя услуга в замяна, ако ми помогнете!

-          Оо, господин депутат, защо веднага не казахте, така... ама, разбира се, че ще ви услужим. Ето заповядайте двадесет лева! Последните са ми, ама за Вас, винаги.

-          Благодаря ви, а сега, извинете ме бързам ! Аз ще ви намеря след време, за да ви върна услугата. ТАКСИ ! ТАКСИ !

Вечерта, когато двамата се бяха вече прибрали, Вълчо беше седнал да вечеря, когато чу по новините следното :

„Днес беше съобщено за измамник, който иска пари от случайни минувачи, представяйки се за депутат. В замяна той предлага връщане на услугата, но не оставя никакви координати на жертвите си. Ако видите този човек, не му давайте никакви пари и съобщете възможно най-скоро в районното управление.”