16 nov 2016, 16:57

Бързай бавно. 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
978 0 0
1 мин за четене
Представи си какво би било ако можеше да се движиш със скоростта на светлината.
Абсолютно всичко около него забави такта си, до степен че да замръзне в пространството без какъвто и да е признак за движение. През своите очи, виждаше себе си излязъл на разходка, ала за очите на тези около него той не съществуваше. Беше невидим, недосегаем, недостижим. Преминаваше през времето и живота с невъобразима скорост, която за съжаление не оставяше забележими следи или спомени в умът му. Нямаше време да погледне назад, всичко от което имаше нужда се намираше отпред. Това беше проклятието с което беше роден. Целият свят му се струваше тесен…Беше го обиколил безброй пъти – осем пъти всяка секунда, ако смятаме да бъдем точни. Нямаше местенце което да не бе посетил. Можеше да бъде където пожелае, когато пожелае. Чувстваше се в капан на собственото си тяло. Дори тъгата нямаше време да изблика от очите, всичко изсъхваше и биваше забравено на мига. Повече от всичко желаеше да напусне клетката на гравитац ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Странски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??