Живеех нормален живот, преди да го срещна, спокоен, кротък, без особени бури и вълнения, които да объркват душата ми. Но един ден „съвсем случайно” съдбата ме сблъска с този мъж, който промени всичко. Наистина ли беше случайно? Вероятно. А може би е било предопределено, трябвало е да се случи и дори да не бях забила поглед в книгата, която четях, вървейки, дори да не бях минала по този маршрут, щяхме да се срещнем. Може би, но това вече няма значение.
Чудя се какво има значение всъщност? Прекарах много дни и нощи, когато той си тръгна, в безплодни опити да отговоря на този въпрос. Нямаха значение нито изгревите, нито залезите, които обичахме да гледаме от моята тераса, сгушени един в друг, не ме интересуваха звездите и луната, които често бяха единствените свидетели на нашата любов. Не откривах никакъв смисъл и в моя живот, защото беше самотен.
Сигурно сте чували как някои хора го описват като черно-бял след загубата на нещо много скъпо и сте помисляли „Да бе, няма начин.” Напротив, им ...