Вървиш по живота си с боси крака, имаш нужда от финикийски знаци. И точно отсреща чанта с пари. Оглеждаш се и я взимаш. Не вярваш на очите си, в които се отразяват банкноти.
Казваш, че няма да ги харчиш, но само на думи. Взимаш първата пачка.
Пилееш я и не жалиш, но не това, което е в торбите, ти харесва, а това, че има още много.
Взимаш следващата шепа пари, колкото повече взимаш, толкова повече искаш.
Купуваш си безочие.
Приятели пред вратата се тълпят.
Не жалиш парите, хвърляш ги във въздуха като гълъби, а отдолу ръце от ада се бият кой да ги хване.
Имаш много, а всъщност нищо.
Всеки е приятел не на теб, а на парите ти.
Не искат ключа от сърцето ти, а от къщата на брега.
Какво получаваш, не мислиш ли, че само даваш?!
Имаш дрехи с дълбоки джобове, а сърцето ти е превърнато в склад за душевни отпадъци. ...