Вървиш по живота си с боси крака, имаш нужда от финикийски знаци. И точно отсреща чанта с пари. Оглеждаш се и я взимаш. Не вярваш на очите си, в които се отразяват банкноти.

Казваш, че няма да ги харчиш,  но само на думи. Взимаш първата пачка.

Пилееш я и не жалиш, но не това, което е в торбите, ти харесва, а това, че има още много.

Взимаш следващата шепа пари, колкото повече взимаш, толкова повече искаш.

Купуваш си безочие.

Приятели пред вратата се тълпят.

Не жалиш парите, хвърляш ги във въздуха като гълъби, а отдолу ръце от ада се бият кой да ги хване.

Имаш много, а всъщност нищо.

Всеки е приятел не на теб, а на парите ти.

Не искат ключа от сърцето ти, а от къщата на брега.

Какво получаваш, не мислиш ли, че само даваш?!

Имаш дрехи с дълбоки джобове, а сърцето ти е превърнато в склад за душевни отпадъци.

Скъпите ти коли вървят с украшение евтини жени.

Стигаш дъното... на чантата и си казваш - край, свърши се!

Утре ще се събудиш в твоето легло с изкривена пружина и за първи път от месеци ще спиш, но уви! Щом веднъж си ги имал, повече никога няма да си същият. И сега си много по-беден от преди...  Дай му на един човек пари, за да видиш колко струва!