Нечий глас ме сепва. Извежда ме от приятното опиянение на размисъл. Спомних си за Доброто и Любовта. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да изпитва хората: "Що е Добро?" Вървяла, вървяла и стигнала до един дом. Вън, на двора, в красивия, небесносин басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Викнала през вратата и го помолила да отвори. Момъкът се позабавил малко.

    Тя, Любовта, била обляна цялата в светлина и прозрачните ù дрехи се спускали до земята. Лицето ù греело в усмивка. Кой можеше да устои на такава красота!

    Така и момъкът отворил, тръгнал по алеята с цветя, които ухаели и омайвали погледа.

- Човече! - обрънала се тя към него. Знаеш ли какво значи Добро?

     Той я погледнал с изпитателен поглед и отговорил:

- Добро ли? Ами, то е да бъдеш облечен добре, да живееш в разкош, да имаш приятели, много пари и всичко, което имам аз.

- А Любов имаш ли? - попитала го тя.

- Какво е Любов? Това нещо не ми е понятно. Знам, че така ми е по-добре да живея.

- А чувстваш ли се щастлив?

- Това нещо не ми е познато. Живея, но ми е много скучно. Правя едни и същи неща, и сякаш съм в една и съща стая, от която не мога да изляза. Дните ми минават бавно. Всичко ми е еднакво. Изобщо, голяма скука.

-  На това му казваш Добро ли?

- Така съм свикнал. Имам си всичко от мама и татко. Да са живи и здрави старите!

- А не се ли замисляш, че един ден тях няма да ги има? Тогава какво ще правиш?

- Виж, за това не бях се замислил. Добре, че ми отвори очите!

- Отворих ги, но дали ще проумееш истината, която ти разкрих?

- Абе, давай да върви,  за бъдещето да не му мислим!

- Давай, давай, ама всичко си има граници, момче! Когато останеш сам, тогава ще разбереш какво значи да търсиш Доброто! А сега, остани си с здраве и дано Господ ти даде разум!

   Любовта забързала към вратата и продължила пътя си. В далечината се чувало гълчава. Тя се запътила натам. Спряла пред дървена врата, над която се четял надпис: "Мъжка утеха".

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ