Нечий глас ме сепва. Извежда ме от приятното опиянение на размисъл. Спомних си за Доброто и Любовта. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да изпитва хората: "Що е Добро?" Вървяла, вървяла и стигнала до един дом. Вън, на двора, в красивия, небесносин басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Викнала през вратата и го помолила да отвори. Момъкът се позабавил малко.
Тя, Любовта, била обляна цялата в светлина и прозрачните ù дрехи се спускали до земята. Лицето ù греело в усмивка. Кой можеше да устои на такава красота!
Така и момъкът отворил, тръгнал по алеята с цветя, които ухаели и омайвали погледа.
- Човече! - обрънала се тя към него. Знаеш ли какво значи Добро?
Той я погледнал с изпитателен поглед и отговорил:
- Добро ли? Ами, то е да бъдеш облечен добре, да живееш в разкош, да имаш приятели, много пари и всичко, което имам аз.
- А Любов имаш ли? - попитала го тя.
- Какво е Любов? Това нещо не ми е понятно. Знам, че така ми е по-добре да живея.
- А чувстваш ли се щастлив?
- Това нещо не ми е познато. Живея, но ми е много скучно. Правя едни и същи неща, и сякаш съм в една и съща стая, от която не мога да изляза. Дните ми минават бавно. Всичко ми е еднакво. Изобщо, голяма скука.
- На това му казваш Добро ли?
- Така съм свикнал. Имам си всичко от мама и татко. Да са живи и здрави старите!
- А не се ли замисляш, че един ден тях няма да ги има? Тогава какво ще правиш?
- Виж, за това не бях се замислил. Добре, че ми отвори очите!
- Отворих ги, но дали ще проумееш истината, която ти разкрих?
- Абе, давай да върви, за бъдещето да не му мислим!
- Давай, давай, ама всичко си има граници, момче! Когато останеш сам, тогава ще разбереш какво значи да търсиш Доброто! А сега, остани си с здраве и дано Господ ти даде разум!
Любовта забързала към вратата и продължила пътя си. В далечината се чувало гълчава. Тя се запътила натам. Спряла пред дървена врата, над която се четял надпис: "Мъжка утеха".
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
© Мария Герасова Всички права запазени