Бръмбарът отскочи, издаде нещо много близко до писък и се вцепени. След секунди краченцата му отново затракаха към сълзата. Този път я приближи бавно, заобиколи я от другата страна и отново се опита да я захапе. Чу се съскащ звук и от устата му излезе пара, сякаш капка вода е паднала върху нагорещен котлон. Животното избяга объркано, застана зад господаря си и кривогледите му очи сякаш го погледнаха въпросително. Настъпи кратка тишина. Вълни от енергия подскачаха закачливо, бореха се и плуваха около сълзата като играещи си в морето делфини.
- Това е Той. – каза накрая Чистачът.
- Това е Той, това е Той. – чуха се зад него гласовете на другите Чистачи.
- Пророчеството казва...
- Да, пророчеството... Пророчеството казва...
- Че ще се появи. И ние няма да можем да почистим следите Му...
- Ще се появи, ще се появи... – шептяха гласовете на Чистачите. – Няма да можем... Няма да можем...
Бръмбарите щъкаха притеснено покрай владетелите си, суетяха се около сълзата и не смееха да я приближат. ...