Прелитат край мене забързани хора, самодостатъчните със скоростта на ракета, бленуващите се носят като облачета, трети ... с тях можеме просто да се разминеме или ... да започнеме да разменяме .... погледи, приказки, сандвич, кафе, разходка под звездите, парти, легло,тела, деца, старини, живот. Невероятното и потресаващото на първите моменти на контакт с поглед е, че точно тогава несъзнателно и автоматично всеки построява низ от последващи общи събития ... както когато попаднете в залата на ‘Кривите огледала’ и виждате безброй изображения смаляващи се в безкрая и ... А всъщност, всеки от двамата вижда доста различни неща! И колкото повече стоите в тази зала, толкова изображенията се избистрят и придобиват конкретни очертания на желанията. И тогава идва момента на словото. Всяка една произнесена дума, резонира в кривите огледала и има огромен ефект върху множеството изображения – изтрива, пренарежда, добавя нови клонове и вероятности. И по – нататък ... изображенията постепенно и итерат ...