Прелитат край мене забързани хора, самодостатъчните със скоростта на ракета, бленуващите се носят като облачета, трети ... с тях можеме просто да се разминеме или ... да започнеме да разменяме .... погледи, приказки, сандвич, кафе, разходка под звездите, парти, легло,тела, деца, старини, живот. Невероятното и потресаващото на първите моменти на контакт с поглед е, че точно тогава несъзнателно и автоматично всеки построява низ от последващи общи събития ... както когато попаднете в залата на ‘Кривите огледала’ и виждате безброй изображения смаляващи се в безкрая и ... А всъщност, всеки от двамата вижда доста различни неща! И колкото повече стоите в тази зала, толкова изображенията се избистрят и придобиват конкретни очертания на желанията. И тогава идва момента на словото. Всяка една произнесена дума, резонира в кривите огледала и има огромен ефект върху множеството изображения – изтрива, пренарежда, добавя нови клонове и вероятности. И по – нататък ... изображенията постепенно и итеративно се превръщат в реалност. И ако двата камъка ‘могат да мелят съвместно брашно’ всичко върви по утъпкания път, прескачайки нормалните препятствия ... но ако двамата са имали коренно различен низ от предположения и изображения никога не се достига до фазата на ‘двойното спокойствие’.
----
И стигаме до един многоъгълник. На мъжете фантазията естествено е по – бедна, повечето от тях обикновенно са ‘лапни шарани’ , затова се съсредоточавам върху жените .. добре де и за тези, дето се мислят за ‘мачовци’. Да зададем въпросите, придружени с вероятни отговори :
1. Знаете ли как изглежда щастието, към което се стремите?
Разходка на лунна светлина, една нощ луд секс, казино , море , яхта , луди купони , едномесечен флирт , Мис .. , пълна къща с деца и внуци, обиколка на света с готин тип, обиколка на света с партньора, ....
2. До каква крайна фаза ще форматирате партньора си?
Нямам идея защо ме питате, не ме интересува, ще видим, пиколо, придворен прислужник, момче за всичко, играч на резервната скамейка, куче, спаринг партньор, партньор в живота ...
3. Как ще го постигнете?
‘надявам се’, все някой ще ме хареса, както го правят котките, премрежен поглед, огромни очи, дълъг крак, енергично завладяване, обайване с приказки, предварителна подготовка – дрешки, чанта, обувки, флирт, силокон, ....
4. Склонни ли сте към компромиси?
Не, не ща акъл , ‘твърдоглава съм и знам всичко’, задължително е ...
5. Какъв поглед избирате за първото обайване?
доверчив, безразличен, неопределено ленив, кучешки, очарователен, обещаващ, котешки, пантера в очакване, змийски, най – действеният – никакъв, ...
Ами – получаваме някакъв ъгълник с безброй ъгли и невероятно много нюанси. Всеки от нас си е избрал някои от тези ъгълчета и островчета ... и май всеки пътувайки из живота си е спомнял редицата от изображения от първия път , задавайки си въпроса .. ‘Ами , ако ..’
Проблемът е, че това е заложено от природата във всеки и всеки си мисли, че знае верните отговори към поставената си от него цел ... а сигурни ли сте какво точно си пожелавате ...?
--------------
Защо го пиша ли ... ? Защото ме измъчват следните варианти :
От Яворов - Две хубави очи ... не искат и не обещават те
...... това е толкова задушевно и ирационално, че нямам никаква представа какво би могло да се появи като редица изображения в Залата с Огледалата
Моя си история
Запознах се с една мацка, страхотна .. на първия въпрос май тогава отговорих с ‘Разходка на лунна светлина’ , после дълго увирах и добавях в списъка следващите отговори, от А отборът й тя ме смъкна до резервната скамейка, после отнове ме тури в А отбора, докато накрая загрях, че тя ме гласи за позицията придворен прислужник и излязох от тази история ...
Котешкият проблем
Около мене има близки хора, на които не мога да помогна въпреки че се старая много. Тръгнали са по нормалния утъпкан път, на първите два въпроса са си избрали последните отговори, но на следващите – първите отговори. И не се намира никой, който да ги изтърпи. И са нещастни. И никак не щат да се променят, докато не вдигнат ръци и се обзаведат с котки. Единственото лечение е да преосмислят своите приоритети, да спрат да тичат и да се огледат наоколо – там има живи хора, а не някакви си цели .... и май единственият вариант за това е някой да им назначи млад психотерапевт и да ги изпратят на околосветско пътешествие (както завъртях историята за Дупката)
Все пак Надеждата крепи човека
-----
ПП 1 Не претендирам че съм постигнал някаква всеобхватност по тези въпроси
ПП 2. ‘Човек се познава по погледа’ - тази фраза ми се е загнездила някъде дълбоко, както се оказа – от 1966 г., когато я използваха като рекламен слоган за възстановяването на вестник ‘Поглед’.
© Пламен Всички права запазени