Марсилия...в далечината крановете на пристанището, камиони с контейнери сноват като мравки около тях...
'' Добре дошли в автобусен терминал Марсилия '' възвести уредбата на автобуса.
Слязох с чанта в ръка, завъртях се като пумпал, Марсилия.
Мдаа, имах ли самолетен билет - не,.. резервация за хотел - не,.. ами тогава качи се на влака за Обан,.. все пак ще се почувстваш двадесеттина години по-млад...
В главата ми нахлуха спомени от близо преди двадесет години,.. Оглеждах се тогава плахо наоколо,...
'' Прекосяваш булеварда,има паркче,друг булевард и си на жпгарата, а там гледаш за влака за Обан,
на таблото пище коловоз, кога тръгва,.. и не забравяй да си купиш билет. ...'' спомних си думите
на покойният ми вече дядо..
Дъвчех някакъв сандвич машинално,... а, ето сега има подлез,.. изкочих на гарата, има влак след час.
Седнах в едно купе и зачаках,...Както тогава, седях и чаках да тръгне влакът, с 2000 дойче марки и
1000 френски франка в джоба,.. и писмо на дядо до мосю Жан, негов състудент ...