Това е може би първата приказка за племенницата ми. Малко е наивна, но ще ти я разкажа...
...Една жена вървеше без цел през гората. Не късаше цветя , нито гъби. Не гонеше малките зайчета. Не се радваше на сърнетата. Беше есен и гората беше много красива, но тя като че ли не го забелязваше. Мислеше си за дългата зима, за студа и самотата.
Изведнъж в короната на голямо дърво светна слънчев лъч и се плъзна по клоните и стъблото. Беше се превърнал в ярко слънчево зайче. Трептеше по неравностите на дънера и бавно слизаше надолу към тревата, все още зелена и свежа от дъжда. Ето , докосна я и тръгна по нея...Без да знае защо, жената го последва. Зайчето скачаше от растение на растение и превръщаше в скъпоценност всяко листенце, всяка капка роса...А жената го гледаше омагьосана, сякаш никога не беше виждала нещо толкова красиво.
На средата на една китна полянка светлото петно спря, доколкото изобщо можеше да спре. От кръг се превърна в обръч, разтегли се в овал, завъртя се около някакъв невъзможен център, заблестя още по- силно и заприлича на триъгълник. От сияещата му среда се показа малка главичка със златиста стърчаща руса косичка, после розово личице, малка фигурка на момиченце в розова рокличка. Отвориха се любопитни сини очички.
-Колко си красива!- каза жената- Толкова си хубава, че те искам за мое момиче! Наистина трябва да те взема у дома!
Но докато изричаше това , малкото същество побягна, обгърнато от светлината на слънчевото зайче.
- Не бягай!- молеше го тя- Какво ще правиш в гората през зимата? Толкова си малка, а рокличката ти е толкова тънка! Аз имам огън в къщи в голяма камина...събрах много сухи дърва , има за цялата зима...А какво ще ядеш? Вече няма ягоди, нито гъби...а и ти си много малка , за да ядеш гъби. Имам крава, тя дава най- хубавото мляко на света.
При тези думи момиченцето се намръщи и побягна още по-бързо. Но жената не се колебаеше. Тичаше подире му и говореше ли, говореше...
-Не, ти наистина не знаеш какво те чака! Не знаеш какви страшни неща могат да се случат ! Те винаги се случват на децата, които нямат майки. Ти дори не си чувала за тях! И колкото и да бягаш, ще те стигна! Все ще дотичаш до някое място, от което няма да можеш да продължиш...И тогава ще те хвана...
Така и стана. Слънчевото зайче стигна до брега на малка рекичка и спря. Не можеше да премине през водата. Тогава жената се приближи и протегна ръце. Огненият пръстен здравата я опари, но тя не се отдръпна. Хвана момиченцето и го притисна към гърдите си. То цялото трепереше.
-Съжалявам, малката, не ти ме избра! Но никой не избира майка си...Господи, как трепериш! Нищо чудно, щом си родена от слънцето...-и тя разкопча блузата си и притисна детето към голата си, гореща от бягането гръд. Момиченцето все още трепереше, но постепенно се успокои и заспа.
А жената тръгна обратно по пътеката, по която беше дошла. Вървеше леко и се радваше на всичко срещнато. Каза на цветята:
Каза на зайчетата:
Каза на сърничките:
Жената стигна до неголяма къща с три прозореца и влезе вътре. В стаята един мъж сглобяваше малко легло.
И тя положи малката фея в бялото креватче.
- Няма да пия гадното мляко!- прошепна в просъница детето.
Един ден момиченцето станало на петнадесет години....
......
Събудих се рано и внимателно мушнах листа с приказката в раницата на племенницата ми.Тя още спеше и не знаеше,че току-що навърши петнадесет години. А преди две години беше останала без майка...
© Neli Kaneva Todos los derechos reservados