Жировичи, Свят Бета, 1470
Дъждът, започнал с редки, отделни капки, постепенно се усили и сега идваше на плътни, хладни вълни, които вятърът запращаше в лицето на жената край кладенчето с мъртва вода. Двете деца – Миколка и Настя, се бяха свестили и вече се спускаха тичешком по стръмната пътека към все още празното дере, чието корито щеше да ги изведе право в Жировичи.
Джиа изчака силуетите им да се разтворят в рядката мъглица ниско над посърналата земя. След като прииждащият нетърпеливо мрак ги скри от поглед, тя излезе от горичката и потърси по-сигурна сушина. Като не намери подходящо убежище, накрая се подслони в обширната хралупа на старата круша. От земята край дървото проточваха тънки стволове множество издънки, които образуваха заслон и там беше сухо и сравнително топло, ухаеше на дървесина и изгнили листа.
Джиа се сви на кълбо в опадалата шума и изчака да премине разразилата се буря. Небето се проясни чак на сутринта. Дъждът постепенно отшумя и ангелицата излезе от заслона, разп ...