… – Ами това какво е?
– Кръговратна проза. Мирабела пак се опитва да оригиналничи.
– Нека. Поне част от нас сега е в полето!
– Доста незначителна част, бих казал!
– Хи-хи!
/Началото е долу/ ↓
https://www.youtube.com/watch?v=Rhy7_Y15FrI
Разговор между Критиците ангел и дяволоид:
– Охооо! Мараба, бе, друже! Откога не сме нищили ний с тебе туй-онуй и не сме се разхождали из „гафовете“ на Мирабела!
– Ама защо в кавички, колега? Направо са си гафове!
– За кого гафове, за кого чиста истина. Само не карай Пата да се прекръсти, че ще загазим, ха-ха!
– Ами тя Мирабела е по прекръстването. Има го за едното нищо! Гледам, Тривия, ни в клин, ни в ръкав е станала Трития. От к’ъв зор, не знам.
– Заради трития е това, с малка буква. Оня, радиоактивния газ. Щото се получавала при него естествена трансмутация. Тя нали, Трития…
– Тоест, Емпуза от време на време мутира, ха-ха!
– И аз вече не мога да им хвана края с тези полу-, дву-, три- и не знам колко си разпадове на личността.
– Разпада се казва, не разпадове. Два, три, няколко разпада. Добре поне, че си го признаваш! А за Мирабела тия ядрени опасности се оказаха явно голям залък, че ги изостави и мина на митология. Какво за Тривия там?
– Какво, какво, богиня някаква римска! Какво друго очакваш? "Три пътя" значело.
– Добре, да оставим Мирабела да си сърба радиоактивната каша и да минем на следващия гаф.
– Минавай, минавай!
– Ами Мелник първо беше в Чехия, а после го метна ни в клин, ни в ръкав – в Полша. Защо, бе? И да беше хвърлила едно око в речника! Мелник без мелниците може да се окаже пълен с изненади.
– Това беше техническа грешка. Ще я поправи.
– Кога? Я кое време е! 2022 година! Война, поляците скачат, Украйна да бранят, а българите се прекръстват наред. Какво ли им остава? Та Мирабела, и тя! Прекръства, мести, и окото ù не мига! Курназ момиче, ей! Ама тъпче още на 2020-та. Тоя февруари нещо се затегна. Няма ли някой да я подбутне, че да го прескочи най-сетне?
– Не може. Тогава е Последната битка.
– Каква последна, бе? Я глей колко битки се вихрят една след друга. Битки да искаш! Като на тепсия.
– Ама това е научна фантастика. За войната на Русия с Украйна си има други Книги.
– За специалната не знам си какво ли говориш? Бъди точен, моля! Че я някой историк ти скочил назад във времето от бъдещето и ти свил „Сармата“. Те на Стефан Янев вече му я свиха, точно щото е точен.
– Тоя пък кой е? Виж сега, аз не съм някакъв „страхлив българин“, като Мирабела…
– Е, не се засягай вместо нея, де! Казвай нататък!
– Нататък, нататък, пак за това! Мелник не идва от мелница, а от „мел“, което на славянски /разбирай, руски/ значело „тебешир“.
– Ами аз за това си направих устата за речника. Тънко и деликатно намекнах. Като Координатора. Той даже Мелисани намеси, за да ги подсети. Пък ти – с баданарката! Ние май сега ще им го връщаме на руснаците от името на Мирабела. Те наричаха българската азбука „славянска“, сега ние на руските думи ще им казваме славянски, хак да им е!
– Ама тя си е славянска.
– Това само сравнителните славянски езиковеди могат да ти го кажат.
– Ако не си замълчат политкоректно.
– Мда! Но тази грешка няма голямо значение за сюжета, нали?
– Знам ли! В „Теорията…“ на Тай не е толкова важно значението на самата дума, а какъв извод си прави изследователят. Интуицията му може да е по-точна от фактите и дори да е в противоречие с тях. Странно е, но е факт, ха-ха! Освен, разбира се, ако не вземеш думата „тривия“ в другото ù значение – „любопитни, но маловажни факти за развлекателни предавания и викторини, чието знание се счита от някои хора за белег на ерудиция“.
– Ъхъ, знам ги: „знание заради самото знание“, демек – зубрачество.
– И буквоядство. Педантичност. Липса на въображение. Заяждане.
– Е, е, по-полека с отрицателните конотации! Къде те отнесе?
– Те как могат, аз защо не?
– Защото си н а д тези неща!
– Ама пак съм п о д чертата! Заедно с теб. Аман!
– Обаче аз имам още една питанка.
– Само да не е като на Пата неприлична, че ще загазим. Думай!
– Как се огъва сфера?
– А?
– Нали трябвало Вселената да се огъне, за да съвпаднат точките на сингулярност и да се разменят перата. Вселената е като артефакта, а той е кълбо, как ще се огъне? Ако е футболна топка, трябва първо да се спука, въздухът да излезе и тогава може да се огъне. Ами сферата? И каквото там има вътре в нея.
– Е, ти ми задаваш много философски въпрос! Вътре има звезди и галактики. И информация. Сферата се прищипва по средата. После прищипването става все по-голямо, докато Вселената не заприлича на пясъчен часовник. Двете Дупки се сближават и информацията започва да изтича от Черната в Бялата дупка, Вселената изсъсква като спукана топка…
– Само да не изсъсква като Шуайджан!
– После, когато Дупките започнат да се раздалечават, прищипването изчезва и Вселената пак си е като футболна топка, която са залепили и напомпали отново.
– Аз пък тъй си го представях: прищипването става все по-голямо и накрая двете полукълба се откъсват, обръщат се така, че лицата им стават опако, а опакото – лица, после се съединяват и топката пак се издува, само че вече всичко е преобърнато.
– Е, е, съвсем го удари през просото с твоето въображение! За това, как е точно, ще трябва да попитаме Мирабела.
– Ако знае! Хи-хи!
– Добре, приключихме ли с „гафовете“?
– Засега. Ама махни ги тия кавички, бе?
– Защо, бе?
– Дразнят…
/Продължението е горе / ↑
/Следва друго продължение ( в друга глава)/
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados