25 jun 2009, 20:48

* * * 

  Prosa » De humor
1248 0 2
2 мин за четене

СЪОБЩЕНИЕ

 

 

Вчера вечер натоварих фамилията в семейния миниван и запрашихме към Фичоза. След 18.00 ч.  слънцето вече не огрява плажа и почти няма хора, но водата е стоплена от деня, а пустотата предполага хубава скара между камъните. Често през летния сезон там е нашият малък морски ресторант. Докато жена ми и малката ми принцеса се плацикаха покрай брега, аз със заучени движения наредих дървените въглища, разставих скарата и нахвърлях прословутите шишчета, редени с миди, гъби, лук, сочни парчета свинско, пипер... Двете дами вече се заливаха от смях, окъпани в пенливите черноморски вълни и разпиляваха солени пръски по телата си. Няколко гладни гларуси накацаха на един хвърлей от аромата на вечерята и нагло зачакаха да се появи възможност за кражба от менюто. Запалих цигара и зяпах над водата трите танкера, акостирали далеч на хоризонта. И точно тогава си затананиках стара мелодия. Но, защото тя и без друго си беше доста засукана, излезе нещо по различно : та-на-на-на-тан-та-на-на-на-на-а-ааа възходящо и после ти-ни-ти-на-наа  по нанадолнището. Завършва с и-и-ииии-а-аа-аааа, завито като парабола... Трябва да ви кажа, че мелодията е нежна , макар и ритмична, прочувствена и, дали заради скарата или шума на водата, създава усещане за глад, бира и вкусно месце, но по-скоро задушено в цвърчащо олио. Стана ми интересно да композирам и резултатите не закъсняха. Съвсем спонтанно изтананиках още няколко вероятни ноти с, уверявам ви, страхотно звучение. Реших това да е припевът, което ме окуражи в начинанието и, чуйте само – таа-на-на-нааа  тън! – Това, дами и господа категорично предполага творбата ми да се превърне в абсолютен хит. Повторих всичко няколко пъти, за да не го забравя. Междувременно вече вечеряхме и, докато Анди се опитваше да не мляска, съвсем естествено и някак налудничаво се плеснах здраво по челото, изправих се отривисто и завих моята разбиваща тоналност към края на песента, която току-що ми бе хрумнала. Дъщеря ми се стресна, но на жена ми бях разказах за осъзнаването на таланта си. Затова ме изчака да свърша и запляска възхитена. “Браво, мило! Браво! Ще вземе да излезе свирка от тебе...” Поклоних се с благодарност. Вече се бяхме прибрали във вилата и, докато разтоварвах в двора багажа, доуточних в себе си някой нередности в звученето. Павката тъкмо се прибираше с домочадието и се засилих да се похваля. Но ми мина през ум, че не е на добре да се хваля прибързано. По-късно, докато оправях леглото за сън, продължавах да мисля за мелодията си. И именно тогава окончателно изтананиках всичко, при това два пъти и... оттогава си го тананънкам под носа. Все се оглеждам някой да не чуе и да не вземе да ме прецака. Та, драги откровенци -  и песнопойци и композитори, предлагам ви уникалния шанс да излеем хита на лятото в ушите на зажаднелите за хубава музика потребители. Задушавам се като помисля, че може и да не му намеря читав нотописец. Не се сърдете, че не издадох съвсем всичкото звучене, но все пак си е ноу хау, нали разбирате... Ще чакам да ме търсите на телефона на пиара ми, оставени в редакцията. Все пак талантът си иска лансиране професионално... Хайде, ще се видим на концерта!...

© Дани Ел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Може би Трябваше да е хумористичен, но нещо му понакуцва хумора...
  • Музика е зазвучала в сърцето си,защото си бил до обичните си същества...
Propuestas
: ??:??