СЪОБЩЕНИЕ
Вчера вечер натоварих фамилията в семейния миниван и запрашихме към Фичоза. След 18.00 ч. слънцето вече не огрява плажа и почти няма хора, но водата е стоплена от деня, а пустотата предполага хубава скара между камъните. Често през летния сезон там е нашият малък морски ресторант. Докато жена ми и малката ми принцеса се плацикаха покрай брега, аз със заучени движения наредих дървените въглища, разставих скарата и нахвърлях прословутите шишчета, редени с миди, гъби, лук, сочни парчета свинско, пипер... Двете дами вече се заливаха от смях, окъпани в пенливите черноморски вълни и разпиляваха солени пръски по телата си. Няколко гладни гларуси накацаха на един хвърлей от аромата на вечерята и нагло зачакаха да се появи възможност за кражба от менюто. Запалих цигара и зяпах над водата трите танкера, акостирали далеч на хоризонта. И точно тогава си затананиках стара мелодия. Но, защото тя и без друго си беше доста засукана, излезе нещо по различно : та-на-на-на-тан-та-на-на-на-на-а- ...