"Милото ми мишленце..."- Дани се беше спряла до клетката и лекичко го галеше по рошавата муцунка. Беше се свряло в единия ъгъл на клетката, трепереше като в конвулсии и не реагираше нито на гласа, нито на допира й. Отначало се уплаши, че е умряло, никога досега не го е виждала така неестествено притихнало. "Какво да правя, Господи?... Умира..." - луташе се Дани, но колкото и да й се свиваше сърцето, нямаше време за губене. Животинчето умираше, а тя не можеше просто да стои и да го гледа. Метна палтото, мушна в джоба шепа банкноти, грабна клетката и се затича към ветеринаря.
След толкова време все още го възприемаше като мишле, а не морско свинче, каквото беше. Може би, защото беше ангорско, или персийско - така и не разбра породата му, но определено не приличаше на останалите морски свинчета, които беше виждала. Приличаше на малко, красиво плюшено меченце, на детска играчка, но не и на свинче. Козината му беше дълга, разкошна, преливаща от бяло в черно, очичките му - две червени мънист ...