Старицата излезе права - не останахме повече от една нощ в хотела, но не защото не ни харесваше, а защото решихме да потърсим постоянен оазис...
На следващата сутрин след първоначалното опиянение трезво обсъдихме създалата се ситуация, спешно се нуждаехме от уютно местенце, където да се усамотим и отдадем на страстите си. Мебелираната стая срещу хотела, наета още на другия ден, бе като всяка една от този род. По неведоми причини всички те си приличат като две капки вода, независимо дали става дума за аристократична мансарда в сграда на Седемдесет и някоя улица в Голямата Ябълка или за любовно гнезденце в западнал квартал на малък град в България. Стаята бе с прилични размери на третия етаж, с два прозореца. Килимът - пъстър, но запазен, а мебелите - вехти, беше чисто, всъщност не зле, като изключим високия наем и далечния грохот от заминаващи влакове, на който щяхме живо да се наслаждаваме по време на престоя си. Голямата пътна чанта тикнахме в един ъгъл - стара, протрита и изпяла песе ...