Да ти се случи Ана
- Ти защо си съгласна с това? – бързо, сякаш се страхуваше да не би да не ù стигне смелостта, попита русата жена.
- С кое точно? – учуди се Ана.
Днешният ден започваше твърде странно.
- С това, да им бъдеш параван?
- На кои? – продължаваше да се учудва.
- На мъжа ми и на Маргарита – в гласа ù трепна едва сдържан гняв.
Сърцето на Ана щеше да изкочи. Още от снощи не можеше да го успокои. Когато преди половин час видя Силвия, отново се разхлопа, но все пак тя запази самообладание. Учуди се на посещението ù, още повече се учуди на поканата ù за кафе през обедната почивка, но сега направо не можеше да повярва на ушите си.
- Защо реши така? – нямаше как да сдържи изненадата си, но жената срещу нея я изтълкува иначе.
- Ами как защо? Нали снощи и ти беше там.
- Не знам какво си мислиш, но ние с Маргарита отдавна се уговаряме да се видим и снощи най-накрая аз отидох у тях. Не знаех, че Емил също ще идва. Доколкото разбрах, Маргарита му се обади за нещо и междувременно го покани да остане с нас – това беше самата истина.
- Значи просто са те използвали – тихо каза Силвия и отпи от кафето си. Едва ли усещаше какво пие.
- Защо говориш така?
- Защото не издържам повече – бавно и някак обречено отрони тя. – Защото знам, че мъжът ми има любовница и това е тя, Маргарита.
Знаеше ли Силвия какво причинява с тези думи? Ана се сви като ударена, мъката в очите на дребната жена отсреща я жигосваше право в разкървавеното сърце. Пое си въздух, после още веднъж и каза бавно:
- Грешиш.
Силвия не помръдна и Ана повтори по-високо:
- Грешиш и напразно се измъчваш. Те не са любовници. Ако бяха, щях да знам, Маргарита щеше да ми каже.
- Толкова близки ли сте? – някаква бледа сянка на надежда пропълзя в погледа на Силвия.
- Повече. Не се виждаме често, но Маргарита ми доверява тайните си. – И това беше истина, Маргарита ù доверяваше тайните си, освен една. Ана още не знаеше, че е по-добре никога да не научава тази единствена неразкрита Маргаритина тайна. Въпреки нея обаче, нямаше друг човек, който да познава Маргарита така добре. Същото не можеше да се каже за Ана, която не бе споделила нито една тайна с приятелката си. Всъщност... доскоро нямаше и тайни... Това обаче нямаше никакво значение в момента. Важното сега беше да внуши на Силвия, че всичко е наред.
Бледата сянка избледня и угасна. Жената отново изглеждаше обречена и Ана се разтревожи.
- Ако не е Маргарита, тогава е някоя друга...
- Но защо мислиш, че той има любовница? – думата я задави, не мислеше за себе си като за нечия любовница.
- Промени се, много се промени...
- В смисъл?
- Преди се прибираше вечер, сядаше да пие бира, гледаше мачове... Сега често закъснява от работа, непрекъснато говори по телефона, все чопли нещо в него, като че ли пише съобщения, един такъв отнесен, говоря му, а не ме чува... Преди ме гледаше в очите, сега като че ли не ме вижда... Така е от няколко месеца... А най-лошото е, че като си легне до мен...
На Ана ù идваше да закрещи. Защо, за Бога, беше принудена да слуша тази изповед? Та те почти не се познаваха! Защо жена, с която са се виждали точно два пъти, на третия ù доверява душевните си терзания? Защо, защо?
- Не ти обръща внимание, така ли? – без да иска, въпросът прозвуча язвително, но Силвия отново не усети.
- Напротив – след миг колебание отговори тя, – но все ми се струва, че си представя, че съм някоя друга.
Защо, Боже мой? Защо ме наказваш толкова сурово?
- Не зная какво да ти кажа... – Ана вече не можеше да прикрива собствената си мъка, която русата жена почувства като съчувствие и я погледна с надежда. – Но ще ти кажа какво бих направила аз. Говори с Емил. Тихо и спокойно му кажи какво мислиш, какво усещаш, пък защо не и какво искаш? Може би нещо го тревожи и той иска да ти го спести... Знам ли?
Силвия не каза нищо. Може би очакваше, че Ана ще извади решението на проблема ù като от фокуснически ръкав, а този съвет ù се струваше толкова елементарен, че на никой мъж няма да му подейства. Ана извади портмонето си и чак тогава другата се раздвижи:
- Не, не, моля те, аз ще платя! Извинявай, че ти отнех почивката! Благодаря ти, че ме изслуша... само ако може... нека да си остане между нас...
- Не се тревожи!
Ана се ръкува набързо и изтича, сякаш кафенето се беше подпалило. Едва се сдържа да не посегне към телефона още там, пред прозореца. Не го направи, пое си въздух, не можеше да диша сякаш някой беше стъпил на гърдите ù. Помъчи се да се успокои, вдишва и издишва, докато не усети, че сърцето ù забави бясното си думкане. Бръкна в чантата си и напипа телефона, номерът на Емил беше последният, с когото бе разговаряно. Не натисна бутона, какво щеше да му каже? Как жена му я разпъна на кръст, без да разбере, че говори ТОЧНО на нея, на „любовницата” на мъжа си? Тя, Ана, която изгаряше от копнежи и страсти, но не беше получила нищо повече от задушаващи прегръдки и влудяващи целувки в тъмнината на някой ъгъл или в колата, беше жената, за която Емил нощем мечтаеше, докато люби съпругата си. Това ли да му каже? Не!
© Дани Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Елена, ако питаш за продължението на тази история, защото не съм я написала още. Просто исках да разбера дали някой ще поиска да разбере какво ще стане по нататък... а ако питаш за изобщо...тука вече се затруднявам да ти отговоря...
-
Защо не публикуваш вече?
-
Изненадахте ме, момичета! Толкова, че се чувствам длъжна да обясня. Това всъщност не е началото, просто грабнах един по-завършен епизод. Учуди ме фактът, че предизвика размисли у вас и ви се стори близко като тема...целта ми наистина е точно такава - да покажа как в най-тривиалните неща и отношения се крие и драматизъм, и големи чувства, и истина, която всеки се стреми да докаже...Светла, много ти благодаря за коментара. Кагато публикувах "Как..." имаше няколко човека, по които сверявах часовника си. Мисля, че отново имам такива ориентири...Отново благодаря. Лина Светлана, да, много си права, историята /поне както ми се иска да я напиша/ наистина е многоъгълник.
Наскоро се пошегувах, че мечтая /тайно/ да напиша книга. Разговорът беше такъв, че нищо не се приемаше насериозно, затова си и позволих да си я кажа гласно...Но колко голямо беше учудването ми, когато късно през нощта получих смс: "Напиши я!". "Глупости - отговорих - не се чувствам като писателка...малка съм, за да напиша книга" Но нещо така ми трепна вътре в душичката, че ми се наложи да преглъщам често-често...ами ако и някой друг повярва в мен? "Ако не опиташ, никога няма да разбереш колко си "голяма". Прави това, което обичаш." гласеше следващия смс. Човекът, който ми написа това не е чел почти нищо от мен, но въпреки това вярва, че мога. Същият този човек ми е причинил много огорчения, но въпреки всичко е един от малкото, които ме разбират. Никога няма да му кажа колко го обичам. -
Много добро начало! Браво, Дани! Предчувствам, че историята би могла да се превърне в любовен многоъгълник, но ти си авторът-ти решаваш. Надявам се, че ще има продължение.
-
"Тя, Ана, която изгаряше от копнежи и страсти, но не беше получила нищо повече от задушаващи прегръдки и влудяващи целувки в тъмнината на някой ъгъл или в колата, беше жената, за която Емил нощем мечтаеше, докато люби съпругата си. Това ли да му каже? Не!"
Колко познато, много често се случва. Интересно какво ли ще стане...с Ана или със Силвия...Горкият Емил! Винаги съм си мислела, че в такива случаи мъжът решава с коя от двете жени да бъде. Истината в повечето случаи е, че винаги по-силната жена слага край на неравностранния триъгълник.
"Но ще ти кажа какво бих направила аз. Говори с Емил. Тихо и спокойно му кажи какво мислиш, какво усещаш, пък защо не и какво искаш? Може би нещо го тревожи и той иска да ти го спести..."
По принцип точно така трябва...или да го оставиш да се наиграе. Изглежда лесно, но всъщност е страшно трудно. Трима души изпитващи чувства и не знаеш кого да съдиш. Дали съпругата, която е допуснала...дали любовницата, отнемаща нечие щастие. Ами ако не е знаела, че е семеен. Дали мъжът, който...А ако не търси само развлечение, а търси щастието си?! Ще ми е интересно продължението, Дани! -
Благодаря ти, Елена. Истината е, че си направих експеримент като публикувах точно това. То е част от голяма история, която още не съм дописала, но ми се искаше да получа някакво мнение. Нещо като: Абе, нещо не става съвсем ясно, ама кажи к`во става нататък...
Нещо се отчаях, обаче. -
Следя с интерес публикациите ти.Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
