- Ти защо си съгласна с това? – бързо, сякаш се страхуваше да не би да не ù стигне смелостта, попита русата жена.
- С кое точно? – учуди се Ана.
Днешният ден започваше твърде странно.
- С това, да им бъдеш параван?
- На кои? – продължаваше да се учудва.
- На мъжа ми и на Маргарита – в гласа ù трепна едва сдържан гняв.
Сърцето на Ана щеше да изкочи. Още от снощи не можеше да го успокои. Когато преди половин час видя Силвия, отново се разхлопа, но все пак тя запази самообладание. Учуди се на посещението ù, още повече се учуди на поканата ù за кафе през обедната почивка, но сега направо не можеше да повярва на ушите си.
- Защо реши така? – нямаше как да сдържи изненадата си, но жената срещу нея я изтълкува иначе.
- Ами как защо? Нали снощи и ти беше там.
- Не знам какво си мислиш, но ние с Маргарита отдавна се уговаряме да се видим и снощи най-накрая аз отидох у тях. Не знаех, че Емил също ще идва. Доколкото разбрах, Маргарита му се обади за нещо и междувременно го покани да остане с нас ...