-    Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… -  изстена тихо чорбаджийката и се строполи  на пода. 
    Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече. 
-    Чорбаджийкееее….
   Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, затрополи по стълбите и излезе на двора. Викаше, но никой нямаше наблизо, всички ратаи бяха да вадят картофи и да берат тютюна. Тогава излезе на улицата и се заозърта да види някой. Срещу чорбаджийската къща се намираше  черквата и Дамяна хукна натам. 
    Черковните врати на двора бяха здраво залостени. Дамяна задумка с юмруци и викаше, но попът се беше запилял и не се показа.
   Дамяна трепереше още и очите на мъртвата сякаш я гледаха насреща й. Захълца  от ужас. Помисли минута – две.
 Никой не се виждаше из кривите улички.
  Тогава момичето свърна към къщата на баба Айше. Не й се искаше да ходи там, че  се бояха хората от старата, но нямаше кой да извика. 
   Бабата я викаха кога се разболееше  някой да му помогне, израждаше бебета, баеше за уроки, весеше за уплаха и обличаше мъртъвците. За всичко я викаха. И за християни,и за помаци. 
    Дамяна потръпна гнусливо, миришеше на горчиви билки, но отвори портата на малкото дворче и завика силно.
-    Кой вика? 
-    Аз съм Дамяна. Излез бабо, излез…
-    Ида, ида де…
    Баба Айше се показа на вратата. Беше жилава,слаба бабичка и изненадващо пъргава за своите осемдесет години. Беше облечена в шарени шалвари и тънка риза. 
-    Какво става, Дамянке? Що плачеш?
-    Чорбаджийката, чорбаджийката … - едва пророни Дамяна.
-    Какво стана? Кажи де, стига си циврила – нахока я бабата.
-    Ами тя…чорбаджийката Веска…тя умря…
-    Как така умря? Че тя си беше здрава и силна жена, не е била болна?
Момичето избухна в сълзи и пребледня като вар.
-    Ами така…умря…преди малко падна и умря…
-    Бърже да идем…
   Бабата и  Дамяна хукнаха към чорбаджийската къща.  

 Дамяна беше пъргаво, слабо девойче, с черни като въглени очи и тъмни коси, сплетени на две дебели плитки. Беше работлива и сръчна. Нищо не й се опираше.

  Живееше при чичо си Стефан, стринка си Вела и трите им деца. Останала от рано сирак, те се смилиха и я взеха при тях. Тя отрасна и се замоми. Ходеше по чорбаджийските къщи да шета, за да изкара някоя пара, за да помага и тя с нещо в къщата.

 Димана имаше остра брадичка и високи скули. Не беше красавица, но имаше приятно лице, с весели пламъчета в очите.

   Влязоха в одаята, но Дамяна застана гърбом до вратата и не смееше да погледне към мъртвата. Страхът се беше загнездил в нея. Излезе на чердака. Зарея поглед. Не можеше да стои повече там. Сърцето й думкаше и щеше да изхвръкне. Уплашила се беше от смъртта.
       Бабата се наведе към чорбаджийката. Пипна я по китките, но не усети пулс. После сложи ухо  на гърдите й, но сърцето беше спряло.
  Здрава, права жена – замисли се тя- но свършили са дните й… 
   Беше късно да я спасяват. Затвори очите й. 
      Чорбаджийката беше вдовица, но имаше двама сина, Петър и Тодор. Те наглеждаха  ратаите. Обикаляха нивите до реката, че днес  вадеха картофи, беряха и тютюна.
      Трябваше да пратят хабер, че майка им е предала богу дух. 
  Къщата беше най- първата в село Стрижбен. Селцето се намираше на един хвърлей от Гръцко. Изкачваш  стръмнината, пресичаш дерето и си в Гръцко.
 Чорбаджийската къща беше хубава, правена с мерак и парици. На два ката, с широки чердаци, с голям двор и на всеки кат имаше по четири одаи. На прозорците - надиплени бели пердета. Първият кат беше изграден от дялан камък, между които имаше дървени греди. Високи дувари обрамчваха имота, а портата беше направена от яка дървесина, с ковано желязо. По стълбите в глинени гърнета имаше цветя и здравец.
    На двора беше изградена  бяла мраморна чешма с два чучура, от които шуртеше планинска вода. Зад прозорците на втория кат се виждаха боровете и мурите на Родопа.
     Бабата излезе на чердака и сръчка момичето:
-    Дай да облечем Веска, че съвсем ще се скове…Айде, помогни ми да намерим дрехите й.
-    Ама аз…такова…не знам….днес тя  ме повика да й изчистя, ама аз не знам…само премитам, чистя, пера…аз не знам…къде …какво…
-    Ееее, хубава работа…не знаела….я отвори раклата, де…
    Дамяна отвори раклата, но в гърлото й залютя от жлъчка, тя стисна уста и излезе да повръща. Стигна навреме до коритото на двора.
     После си наплиска лицето с водата от чучурите. Краката й се подгъваха и тя седна до чешмата. Искаше да избяга и да хлопне тежката дъбова порта зад гърба си, но знаеше, че не може да си тръгне. Свали кърпата, нави плитките си около главата, че й стана усилно и пийна малко вода. Слънцето палеше по икендия. Беше жежко. Избърса си очите. Боязливо погледна към прозореца нагоре.
    Баба Айше заклати глава, но затършува да търси дрехи за умиралка. Имаше най - отдолу един вързоп.

Развърза го и ахна…

                Продължава….