Дарение с тежест
Млада жена влезе в адвокатската кантора и с треперещи ръце притвори вратата. По бузите й изби червенина, но тя успя да се овладее и да попита:
-Мога ли да се информирам за нещо?
-Да, разбира се! – окуражително отговори адвокат Добрев.
-Преди време, когато бях на петнадесет години, родителите ми подариха апартамента си, като и двамата си запазиха правото да го ползват, а след това се разведоха. Оттогава всичко се обърка. Баща ми скоро се изнесе на квартира и в дареното ми жилище заживяхме само двете с мама. Тъкмо взех да посвиквам, когато той се обади, че иска следващите три години мама да живее на квартира, а той да се прибере в апартамента. Какво да направя?
-А вие какво искате?
-Желая да бъда с двамата и те никога да не се карат. Зная, че това е невъзможно и непрекъснато се тормозя – промълви девойката и очите й се напълниха със сълзи.
-Вие вече сте навършила осемнадесет години, нали? – адвокат Добрев въпросително изгледа клиентката си – едно тъжно дете, с миловидно лице, с уплашени очи, които го гледаха някак умоляващо под дългите си, влажни ресници.
-Да, скоро станах пълнолетна – кимна момичето.
-Сигурно ви предстои да бъдете студентка. Ако ви приемат в университет в някой друг град, ще се виждате по-рядко с родителите си. Но за това трябва да ви се осигури и издръжка.
-Никъде няма да ми бъде спокойно. Все ще си мисля, че мама и татко са нещастни – още повече оклюма девойката.
-На тази възраст считам, че е редно да заживеете самостоятелно. Изглеждате достатъчно зряла и разумна. При вашето положение е най-добре да убедите и двамата си родители да се откажат от правото на ползване върху жилището, което са ви подарили и да ви идват само на гости, когато ги поканите. Нали знаете, че в западните страни обикновено се постъпва така – адвокатът се опита да даде съвет на момичето, макар и от опит да знаеше, че българите са особени и разбират обичта към детето си като една доживотна зависимост, като взаимно оковаване.
-Как бих могла да ги убедя да направят това? – оживи се девойката.
-Ако им кажете, че имате сериозни намерения да се омъжите и да родите свои деца, а единствената ваша възможност е да живеете в дареното ви жилище? – подпита адвокатът.
-Но аз дори нямам приятел, а и едва навърших осемнадесет години. Не, не, това не може да стане, пък и те дали ще ми повярват?! – младата жена категорично отхвърли предложението.
-Просто поговорете с родителите си и им кажете, че който обича истински, дава на другия, без да мисли за себе си – продължи да търси изход Добрев.
-Едва ли точно сега ще се осъзнаят – пак недоверчиво поклати глава девойката.
-Някой от тях желае ли апартаментът да бъде продаден? – пристъпи към крайния вариант адвокатът.
-Баща ми каза, че ако не може да ползва жилището, би искал да го продам и да му дам половината от получената цена. Чудя се, защо навремето са ми направили това дарение, та то ми носи само проблеми! – изпъшка момичето.
-Както ми представяте нещата, то родителите ви заслужават да им изиграем един номер. Да им кажем, че искате да продадете жилището, но никой не иска да го купи с ползвателите. Подставено лице ще бъде купувачът, колкото да се съгласят да подпишат пред нотариус декларация за отказ от правото на ползване. Аз бързо ще я внеса за вписване, като в това време купувачът ще играе майсторски и точно навреме ще се заяде за нещо, за да осуети продажбата. Така вече ще имате собственост, необременена с право на ползване и сама ще можете да определяте какво и кога да правите с жилището си или кого и кога да каните на гости в него. Ще се почувствате по-свободна.
-Но родителите ми сигурно пак ще поискат да им учредя право на ползване и ако откажа, ще разберат, че съм им погодила номер. Не, не, в никакъв случай не трябва да постъпвам така! – младата жена категорично се противопостави на странното предложение на адвоката и на него му направи впечатление, че тя се държи твърде разумно за възрастта си.
-Съжалявам, но не мога да измисля нищо друго – този път оклюма Добрев.
-Знаете ли, идеята ви да стана студентка в друг град, а си мисля – защо не и в друга държава, е много добра. Твърдо решавам усилено да уча за кандидатстудентските изпити и да опитам да се преборя дори за стипендия – успокои се момичето и дори се усмихна.
-О, одобрявам това ваше решение и едновременно съжалявам, че България ще остане с един млад и умен човек по-малко – облекчено си отдъхна адвокатът.
-Колко ви дължа за съветите? – попита девойката.
-Нищо.Та вие сама взехте своето решение, а аз дори щях да ви объркам! – изчерви се Добрев.
Момичето си тръгна, внимателно затваряйки вратата зад гърба си, а адвокатът обхвана главата си с две ръце и дълго, дълго остана така, потънал в своите мисли …
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ели, благодаря!
-
Прочетох с интерес! Поздрави!
-
Огнян и Сеси, благодаря ви!
-
Поздрави, Роси!
-
Много е вярно, че човек сам гради съдбата си...Интересен разказ, Росица!
Поздравления! -
Благодаря, Борис!
-
Поздрави и от мен!
Позачетох се на твоята страничка...И ми харесаха доста неща!
Благодаря за удоволствието!
Б. -
Нина, благодаря за коментара!
-
Илко, Севделин и Дочка, благодаря ви за отзивите!
-
Как се разменят ролите на родители и деца с времето...
-
Антонио, Стеси и Ивон, благодаря!
Опитах се да опиша преживяванията и душевното състояние на едно дете на разведени родители, с цел - да подтикна към размисъл. Скоро имах подобен разговор с такова дете и разказът ми е написан по истински случай. -
Мисля, че заглавието казва всичко!Много е добро!С поздравления, Роси!
-
Живота е кофти преживяване, казвам го като дете на отдавна разведени родители. Ти определено си пресъздала това, което много момчета и момичета преживяват. Поздравявам те за сериозната тема!
-
Благодаря, Ники!
-
Заглавието ме привлече. И като си помисля, че такива неща се случват. Силен разказ за сивата действителност,поздравявам те,Росе
-
Радка, Светлана и Донко, благодаря ви!
-
Интересно, много интересно! Досега не съм се сблъсквал с адвокати или съдии и за това го прочетох с интерес!
-
Поздравления за разказа, Роси! Колкото до психическия тормоз-от него няма спасение-всеки родител ще "дърпа чергата" към себе си, докато я изпусне или докато тя се скъса...
-
Eia, ПОЗДРАВ!
Ето как можело да се справи човек с правото на ползване...
Хубав ден ти желая!
-
Веска, Веселка, Христо и Елица, благодаря ви! Веска, с "правните неща" би следвало да боравя най-вещо.
В този разказ се стремя да подчертая реални, наболели проблеми на българското семейство, на децата на разведени родители, да обърна внимание на взаимоотношенията родители-деца, на криворазбраната, разрушителна "обич", на егоизма, който толкова трудно се преодолява.
Момичето търси спасение от психическия тормоз, на който е подложено. Само на осемнадесет години, а лично е отишло да се съветва с адвокат. Къде е изходът? Как да постъпи? -
Много вълнуващ е образът на младото момиче. И разказаната случка съдържа типични елементи от взаимоотношенията в днешното семейство.
Харесах, Роси.
Пиши...
-
Поздравления! Това е един от най-добрите ти разкази, гарниран с реално съществуваща действителноснт.
-
Поздравления и от мен!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
