Млада жена влезе в адвокатската кантора и с треперещи ръце притвори вратата. По бузите й изби червенина, но тя успя да се овладее и да попита:
-Мога ли да се информирам за нещо?
-Да, разбира се! – окуражително отговори адвокат Добрев.
-Преди време, когато бях на петнадесет години, родителите ми подариха апартамента си, като и двамата си запазиха правото да го ползват, а след това се разведоха. Оттогава всичко се обърка. Баща ми скоро се изнесе на квартира и в дареното ми жилище заживяхме само двете с мама. Тъкмо взех да посвиквам, когато той се обади, че иска следващите три години мама да живее на квартира, а той да се прибере в апартамента. Какво да направя?
-А вие какво искате?
-Желая да бъда с двамата и те никога да не се карат. Зная, че това е невъзможно и непрекъснато се тормозя – промълви девойката и очите й се напълниха със сълзи.
-Вие вече сте навършила осемнадесет години, нали? – адвокат Добрев въпросително изгледа клиентката си – едно тъжно дете, с миловидно лице, с уплашени ...