Седнаха в ресторанта. Тя каза:
– Аз съм блудница.
Той седеше срещу нея. Опита се да отгатне сам защо тя се смяташе за такава.
Върна се малко назад във времето. Всичко – или внезапната част от всичко, започна скоро. Още беше зима и се стъмваше рано. Не бяха обядвали, купоните за студентския стол бяха свършили. Той обаче имаше пари, отскоро работеше почасово като общ работник на Сточна гара; искаше да я изненада. Разходиха се по „Витошка” и накрая решиха да се постоплят. Беше мрачно.
– Но къде? – усмихна се тя. – Наистина е студено.
– Някъде на топло – отговори той. Беше облечен в черни джинси и кожено кафяво палто. На него не му беше студено. – Аз знам едно местенце.
Тя го последва. Гледаше в снега и в младото му, стройно тяло. Имаше прави крака и стегнато дупе. Харесваше го.
– Ето, стигнахме. – Той хвана ръката ѝ и я поведе по стъпалата на едно красиво заведение, долу в механата, където се чуваше хубава музика. По стените имаше апликации с осветление в тях, приглушени пламтящи електрич ...