ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА: МАГ ТУ
На церемонията тази нощ трябваше да се призоват могъщи сили. Ембориан не бързаше да прави това. Да, трябваше да се действа, но не по този безотговорен начин. Имаше и много други важни неща, които също да се предвидят. Къде-къде по-съществено беше изборът му за Маг Ту. Периодът от две седмици беше почти изтекъл. След само дванадесет часа той щеше да бъде пълноправен властелин на всички. Къде-къде по-интересено беше обаче да проучи малко повече за своя произход. Жената не можа да му даде кой знае колко полезна информация, тъй като самата тя не познаваше Зорин твърде много. Но той имаше чувството, че съвсем скоро ще стане нещо голямо.
Паството му го беше приело с разтворени обятия. А отровата, получена чрез децата на Касдея беше нещото, което беше дозатвърдило властта му. Определено уфурганците щяха да ликуват, ако знаеха колко ефективна беше отровата им.
Ембориан беше достатъчно съзрял за тези броени дни, за да осъзнае, че много скоро щеше да концентрира в ...