Живял някога, на края на света, самотен демон. Живял той сам, сам-самичък в своята пещера, там, накрая на света, из ледената пустош, сам, в тъмната ледена пещера. Всяка нощ излизал той, летял по света и от всеки щастлив човек крадял по някоя мечта, мечта, която поддържа щастието на този човек. Но не за да ги продава или да се облагодетелства от тях, той просто не можел да мечтае, сърцето му било от лед и той никога не можел да почувства красотата на една мечта, било то сбъдната или не. Един ден, но по-точно нощ, той отишъл при едно малко момиче, което живеело в сиропиталище, само, сред всичката грозота на околния свят. Демонът се изненадал, че това невинно дете има само една-единствена мечта. "Нормално е за дете да има милиони ненужни наивни мечти, които, даже не осъзнава колко глупави са и ненужни!" - помислил си той, но това траяло само миг, който попаднал в забрава още в последвалият го миг, когато демонът отнел тази невинна мечта от невинното създание, което лежало свито на топка в ...