Утро
Досадното бръмчене изтръгна съзнанието ми от така наречения сън... Може би все пак с мелодия е по-добре, помислих си и се завъртях по посока на шума, тъкмо преди джиесемът да се разбие с трясък на пода, както всяка сутрин... Или може би не е по-добре...
Прекъснах безплодното си разсъждение, отваряйки очи и хващайки дразнителя по средата на всекидневния му полет от шкафчето към паркета.
Хаха, 1 на 0 за мен... Вибрацията разтресе ръката ми по-силно, отколкото бях очаквала и без малко да го изпусна. Изключих го. Смятах да се повъртя още малко в леглото, но се насилих да стана, ако не за друго, поне да пия един аспирин. Запътих се към банята с летяща стъпка, като наум прехвърлях събитията от изминалата вечер, опитвайки се да достигна до евентуалната причина за сутрешното си главоболие. Така де, предполага се, че трябва да се събуждам отпочинала... Не намерих нито едно основание за тази туптяща болка, което обаче само по себе си не значеше, че тя ще спре, само защото не знам какво я е ...