Утрото настъпи с изгряващото слънце. Нямаше и помен от среднощната буря. Капчиците от падналия дъжд блестяха с хиляди светлини. Всичко живо очакваше животворната светлина на топлите слънчеви лъчи.
Кити се събуди и веднага скочи от леглото. Облече си рокля и хукна към кухнята.
- Добро утро, Гертруд, защо не ме събудихте?
- Пътувала си дълго и трябваше да си починеш. Сега седни да закусиш, а после ще ми помогнеш със зеленчуците.
Прислугата сновеше насам-натам и всички бяха любопитни да се запознаят с новата необикновена помощничка в кухнята. Господарят на замъка не се появяваше. Той стоеше във всекидневната и гледаше през прозореца невиждащо. Вече бе забравил за новата работничка.
Занизаха се дните. Граф Уилямс вършеше общо взето едно и също - сутрин ставаше късно и не закусваше, а пиеше кафе до прозореца, където продължаваше да гледа меланхолично. Следобед ходеше на обиколка из владенията си. Махаше капаните с яд и пускаше животните оттам. Очакваше нещо да се случи. Имаше сведения от пр ...