Утрото настъпи с изгряващото слънце. Нямаше и помен от среднощната буря. Капчиците от падналия дъжд блестяха с хиляди светлини. Всичко живо очакваше животворната светлина на топлите слънчеви лъчи.

     Кити се събуди и веднага скочи от леглото. Облече си рокля и хукна към кухнята.

- Добро утро, Гертруд, защо не ме събудихте?

- Пътувала си дълго и трябваше да си  починеш. Сега седни да закусиш, а после ще ми помогнеш със зеленчуците.

   Прислугата сновеше насам-натам и всички бяха любопитни да се запознаят с новата необикновена помощничка в кухнята. Господарят на замъка не се появяваше. Той стоеше във всекидневната и гледаше през прозореца невиждащо. Вече бе забравил за новата работничка.

    Занизаха се дните. Граф Уилямс вършеше общо взето едно и също - сутрин ставаше късно и не закусваше, а пиеше кафе до прозореца, където продължаваше да гледа меланхолично. Следобед ходеше на обиколка  из владенията си. Махаше капаните с яд и пускаше животните оттам. Очакваше нещо да се случи. Имаше сведения от приятелите си, че скоро ще има събиране - Колон настъпваше от изток и изпепеляваше всичко по пътя си. Оцелели след него почти нямаше. Това бе неописуема жестокост и жажда за власт, която граф Уилямс не можеше да разбере! Откакто се случи нещастието, той водеше затворен живот. Не ходеше на приемите и баловете, на които го канеха. От време на време приемаше някоя покана за лов. И така разтоварваше напрежението, което със всеки изминал ден се натрупваше все повече и повече.

     Всички в замъка го обичаха. А селяните от селото го боготворяха. Той винаги намираше с какво да им помогне. Въпреки ледената осанка, той бе много добър. Грижеше се за тях като за свои деца и те искаха да му помогнат да превъзмогне мъката, но не знаеха как.

      И този ден се прибра както обикновено от обиколката преди залез. Но този път го чакаше съобщение от граф Феликс фон Брайс. Трябваше веднага да тръгне за замъка Брайс, ако не искаше да закъснее за срещата. Затова само смени конете и препусна към другия  замък.

                                          00000000000000000000

Очакваха го. Всички бяха насядали  около кръглата маса.

- Събрали сме се, за да обсъдим как да предпазим  земите си. Колон е вече много близо. За последно са го видели в земите на Шаак. След себе си почти не оставя жив човек. Настъпва  от изток. Веднъж вече бе с шайката си по нашите земи и тогава го отблъснахме. Но този път ще избере хитростта. Той не е глупав и няма да повтори грешките си. Така че трябва да очакваме всичко от него!

- Ако приемем, че се разделят на отряди и приложат някоя стара стратегия, ние ще предусетим нещата, но ако е измислил нещо ново... Ще ни е трудно да разгадаем  ходовете му. Щом е толкова близо...

- Според мен, той ще разгърне двата фланга, но въпросът е накъде ще измести центъра!

- С Колон бяхме заедно в царската армия. Тогава той готвеше бунт срещу краля - заговори граф Уилямс - Успях да предотвратя този бунт. От тогава Колон иска мен! Няма да се учудя дори, ако не атакува първо мен!

- Както винаги сте прав, графе! - всички се обърнаха. Мъж с величествена осанка бе застанал на вратата - изправиха се и приветстваха своя крал.

- Граф Уилямс е прав, както винаги! Заговор отново има! Случайно разбрах това. Залових един от предателите. Но искам да зная още нещо. Тук,  в тази зала  на тази маса има още един от тях! Искам да зная кой е! Ще бъде помилван и ще занесе съобщение на Колон.

        Всички мълчаха и гледаха смаяни! Кралят изгледа всеки един от тях в очите.

- Добре, ще рискувам! Доколкото разбрах, Колон иска да разгърне фланговете. А помощниците му да вдигнат бунт в страната и да атакуват отвътре. Но преди сигнала, който ще им подаде, да премахват всеки, който е против тях. Така ще му е по-лесно да ме свали от трона - с преврат. Затова, господа, ни чакат много битки. Като заловим предателя, ще предотвратим част от бунта и ще съумеем да запазим страната спокойна. След това ще трябва да  изненадаме Колон и да го обезвредим напълно! И така, господа, ще трябва да водим много битки! И словесни и смъртоносни! Защото, ако не успеем, гответе се за гибел! Той ще намери начин и ще ни унищожи! Рицари, зная, че мога да разчитам на вас. Скоро ще получите известие какво ще прави всеки от вас. Граф Уилямс ще е координатора за сега. Ще изпълнявате преките му заповеди. А сега трябва да тръгвам. Имам да решавам неотложни дела. Нека Бог ви закриля! Графе, ще ме изпратите ли? - Той се обърна и заедно със своя съветник и графа излязоха от стаята. Влязоха в съседна стая.

- Джон, на теб мога да разчитам. Ще пуснеш слуха, че ще замина на юг и от там ще ръководя събитията инкогнито за по-голяма безопасност. Така съм сигурен, че Колон ще ме последва с основната група. Той иска главата ми и трона. Когато настъпи моментът, ви искам на североизток с граф Фон Брайс. Войската ще бъде разделена. Едната част ще остане да брани столицата, а другата ще продължи с мен. Ще ги заобиколя от североизток и така ще вървя след тях. Другата част от войската ще мине на северозапад, там ще са под командването на моя приятел и съветник Дук Оливари. Там ще си проправя път през отрядите на Колон и ще ги елиминира по малко. На юг ще пратим човека, който ни предаде.

- Нима знаете кой е този мерзавец??!!

- Да , зная кой е! И ще ти кажа и на теб. Всъщност, той не присъстваше на сбирката и ти сам ще се досетиш кой е. Задминахме го по пътя, без да ни забележи! Джон, приятелю, пази се! Когато дойде времето за действие, аз ще ти дам знак. Сега трябва да тръгвам. Нека Бог да те закриля!

 Кралят натисна един камък в стената и камината се завъртя. Тайният проход погълна величествения мъж. След това камината се  върна на мястото си. Граф Уилямс се върна в заседателната зала. Всички очакваха какво ще каже той.

- Последните заповеди на краля са...

- Изпуснах ли нещо? - зад гърба му граф Бекен бе запъхтян. Уилямс го погледна изумен. Не очакваше, че един от най-добрите му приятели може да се подчинява на заповедите на един мерзавец и главорез! Идеше му да го предизвика още сега, но се въздържа – планът трябваше да успее, иначе щеше да загуби всичко, дори и страната и краля си...

- Не, графе, току-що се канех  да съобщя последните заповеди на краля. Идвате точно навреме.

- Все пак исках да се извиня, но неотложни семейни дела ме задържаха за час-два. Милата ми майка внезапно се разболя и искаше да ме види. Моля да ми простите. - останалите кимнаха.

- Последната заповед на краля е да охраняваме тила му на юг. Там той ще ни ръководи лично. Ще получим заповеди по-късно, кога точно ще потеглим. Засега ще чакаме. Това е всичко, което имах да ви казвам.

- Граф Бекен, разбрахме, че онзи ден са нападнали замъка ви.

- Тези диваци нямат мира! Решили бяха, че отсъствам и няма кой да защитава владенията ми. Поразиите не бяха големи, защото ги изненадахме в гръб. Но те не са опасни. Опасен е Колон! И дано Господ да е с нас!

- Надявам се, че болната ви майка бързо ще оздравее, приятелю. - граф Уилямс се бе приближил.

- Аз също се надявам на това. Може би е лека настинка, но все пак тя държеше да ме види. Отново нейните вечни въпроси за моята сватба, за наследниците, които тя иска... Убеждаваше ме, че внуците ще са най-голямата ù радост на старини.

- Права е! - влезе в тона му сър Уилямс, въпреки желанието на момента да го удуши! - И не би трябвало да ù се сърдите.

- Знаете, скъпи ми Джон, че още не съм намерил подходящата жена, за да отдам всичко на нея. Плюс това съм още млад. Само на тридесет съм! Мисля, че още мога да избирам.

- Така е, приятелю, но идва момент, в който започват да избират теб... а... тогава резултатът ще бъде отчайващ!

- Все някак ще се справя...

- А какво стана с госпожица Фини?

- О... скъпи ми приятелю, та тя е само една метреса... За някоя и друга златна монетка ще направи такива чудеса за вас, че ще се почувствате на седмото небе! - двамата мъже се засмяха.

   Поднесоха вечерята.

- Господа,  нека първата наздравица е от мен, домакинът на тази среща. - обърна се към всички граф фон Брайс. - Приветствам ви с добре дошли в моя скромен дом. Всички решения, които вземем на тази маса, да ни помогнат да се освободим от най-голямото зло по нашите земи - Колон. Рицари, вашата храброст е доказвана не веднъж, но настъпи отново такъв момент. Нека Господ да пази Краля и страната ни. Наздраве!

  Вечерята бе превъзходна. Малко след нея всеки пое по своя път към дома. Граф Уилямс се сбогува с  домакина и потегли с уговорката скоро пак да се видят.