(Из "Хуморески - родни фрески" -
един от т. н. ловни разкази, включен в тази поредица,
друг е вече публикуваният тук разказ "Мискинлии".)
В цялата околия се бе прочул Стоян Памука с ловджийското си куче. Джони Хитрото му викаше, защото животното беше повече от умно - стрелкаше плячката с проницателните си очи и правеше, струваше, ама така, че все то да е добре. Съседски Дончо много завиждаше на Стоян за туй куче и от цяла неделя го следеше, че си бе наумил с него на лов да иде, но тайно от стопанина му. Памукови скоро бяха овършали ръжта и натрупали сламата на голяма копа. Дончо тъкмо се бе притаил зад оградата и от една дупка наблюдаваше, та дано да зърне кучето, когато забеляза, че ръжевицата се размърдва. Стресна се човекът и се накани да бяга, щото имаше страх от вампири, ама точно тогава из сламата се измуши Джонито. На няколко пъти се вря то в копата, докато си отъпка леговище в нея. “Хитро си е животното и заслужено му се носи славата!” - помисли си Дончо и задебна. Една нощ тъй ...