... или вече не ми е мъчно за село.
Стара комунистическа сграда в стил социалистически реализъм приютила селско кметство. До входа на кметството нов банков апарат, вграден в стената. Няколко стълби, малко плочки, тук-таме дръвче и тревица. Нищо, което да впечатли с нещо. Ако не беше феноменалният циганин, стоящ пред банкомата, теглещ пари. До него вързаният му с дълго въже за едно дърво кон. Двадесет и първи век. Потникът по раменете на циганина синее, така както синее изгорялата му на слънце кожа. Дали човекът с потника знае кога и къде живее. Дали конят е истински или е стереопоров макет от лунапарка. Дали аз си тръгнах от това село прекалено рано... Може би това е постановка, а може би целият живот е постановка.
За хората, за които животът е повече от един кон, тази гледка е ужасна и срамна. За хората, ставащи всеки ден в 6 часа за работа, този живот стил “дивият запад” е неразбираем. Човекът със синия потник е гнойната пъпка на челото им, която често се опитват да изстискат и да ск ...