Дневникът - Анализ
Произведение от няколко части « към първа част
Дневникът – Анализ
Утрото почти винаги започва с дълга прозявка. Последното си е лично мое наблюдение. Според това кой къде живее и с кого, утрото е различно шумно и ухае на различни аромати - кафе, чай, мляко, безалкохолно, алкохол, закуска или не, и кой каквото още обича да си консумира за събуждане.
Богоизбраните, които работят по цяла нощ, по това време си лягат, благославяйки обратния режим на живот на съседите си. Завиждам им за щастието вместо овце да броят роднините им по майчина линия до подходящото според случая на заспиване коляно. С тях няма да се занимаваме, със заспиващите де, някой да не си помисли, че става въпрос за овцете. Нека си спят.
Времето навън понякога е хармониращо, понякога - не, на емоциите зад завесите. Колко му е човек да си разходи очите по очертанията на независещото от него. Да смути и себе си, и другите с рошавите си мисли. Най-трудно се поддават на овладяване сутрин мислите. Особено делнично-закъсняващите. На тях все им изчезват вещите. И все гонят опашките на истинските си емоции за да ги клъцнат с ножиците на позитивното примирение. Какво пък - изтърваният миг стигане няма.
Утрото било по-мъдро от вечерта според търпеливата философия на дълголетието. Като чувам колко изискано си разменят любезности в сутрешните блокове на новините гостите с водещите, съм на път да повярвам, че кризата, в която сме се озовали, ще е доста по-дълга от тъмните векове. Само дето няма кой да ни я честити. Официалното извинение, останало ми като спомен от някаква полемика, е: “спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. Сещам се, че съм забравила да включа бойлера. Хуквам да спасявам навика си да се къпя сутрин. Това означава, че ще пропусна хороскопа си за деня и няма да съм наясно да си отварям или да си затварям устата, като ме попитат случайностите: “как си?”.
Вече сериозно започвам да се замислям какво да им отговарям. Свършиха ми се вариантите, а и хич не ме бива в изповедите. Ясно ми е - аз съм от изслушващите и понеже търпението ми все по-често стига критичната точка на безпомощност, обикновено казвам каквото мисля, и тъй като, от своя страна, това пък се оказва по-прагматично от лицемерното съчувствие, винаги се оказва, че съм явно от онези, на които акълът им никога няма да дойде, или ако пък случайно вземе да дойде, те най-вероятно няма в този момент да са си вкъщи.
С дълбоко прискърбие, преди време окончателно прекратих опитите на съсловното сдружение на загрижените за целостта на психиката ми уникати да ме вкарат в правия път. Извинението ми все още е: всички пътища водят до храма, аз просто си избрах своя и си го харесвам. Докато си вървя по него, винаги ще съм в Храма. Колко му е с едно дълго изречение тъй да извъртиш нещата, че да си осигуриш уюта на цената на едно явно недоумение.
Всеки спряга глагола “съм” според собствените си разбирания. Някои разбират от материалното, други - от материала, с който е направено разбирането за материалното, но на мен, нали ми е безакълна главата, разбирания не ми трябват. Аз се нуждая от две неща - добра баня и добра книга. Пък и бойлерът е готов. Първо банята.
Близостта с топлата вода е единственото нещо, което приемам с доверие. С желание. С благодарност. Всички други близости рано или късно нараняват участващите в тях. Затварям очи, за да изчезна в сапунения миг на лютивото. Изплаквам го. Подсушавам го и съм готова за книгата. Писали са ми разни хора. По различно време. Разказвали са ми за себе си. Премълчавали са нещата, които биха попречили на разказите им да стигнат до всички. Направили са изборите си. Очакват аз да направя своя.
Не мисля, че ще избера лицемерието на умноженото възприятие, защото е по-удобно да си част от цялото. От стадото. От изоставеното. Искам да се срещна със Стопанина му, защото аз съм Глупакът. Аз съм тръгналият с торба и с тояга, с кучето си и с песента да види колко голям е светът. И от всяко плодно дърво още взимам по плод и по шепа от почва. Някой ден може би ти също ще видиш как Утрото дава ми знак, че нещо различно наблизо започва.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Лина!
-
повече такива анализи ни трябват, Светле...
поздравления за думите, с които ще ни срещаш и в новата 2013 година! -
Честита Нова Година!
Здраве и Щастие! -
Честита Нова Година! Здраве и сбъдване на мечтите!
-
Звучи като изповед, изпълнена с ирония и просветление. Хареса ми много.
Честита Нова Година, здраве и щастие! -
Много, много ми хареса! Сърдечен поздрав, Лина!
-
Благодаря Ви! Весели празници!
-
Прочетох с интерес! Поздрав!
-
Еееее.... страхотно, Лина! Не преставай да следваш своя път към Храма. Разправят, че сам Буда бил казал: "Който следва Буда, става будист. Който следва себе си, става Буда." А ако някой смята че Глупакът е глупак, да не забравя, че той е нулата на началото и на края
Поздрави от един богоизбран, който - вероятно за това - отговаря на случайностите с: "Между перфектно и отлично, още не съм решил за днес." Весели празници -
Поздравления !
-
Добра анализаторка си, което всъщност е очевадно за този, който прочете тази ти уникална творба Приятен ден и весело посрещане на 2013-та!
-
Исках само да кажа, че винаги когато отварям страниците на публикациите ви го правя с уважение. Всеки път си намирам по нещо интересно ( тоест чета и препрочитам, "претърсвам ги" и се опитвам да разговарям с намереното
-
Благодаря! Аз само да поясня, с надеждата да не си ми разбрала метафората погрешно - когато първоначално прочетох това изречение, ми хареса и припознах в него себе си, затова написах, че присъства и в моя виртуален дневник, написано от съвестта ми..
-
Благодаря Претърсвам страниците ви с написаното, Дориел,Роси... с Уважение. Сърдечни поздрави!
-
..."винаги се оказва, че съм явно от онези, на които акълът им никога няма да дойде, или ако пък случайно вземе да дойде, те най-вероятно няма в този момент да са си вкъщи."
Това изречение съм убеден, че присъства и в моят дневник... Не помня да съм го писал, но знам, че се е сгушило някъде назад из страниците изречени истини, написани от откровеното ми "аз".
Много добър и увлекателен анализ си направила -
"Аз съм тръгналият с торба и с тояга, с кучето си и с песента да види колко голям е светът. И от всяко плодно дърво още взимам по плод и по шепа от почва."
Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
