ДО БРЕЗАТА
- Кога ще престанеш най-сетне? – питаше я мъжът, свил се на кълбо върху един стар дървен стол в хола. – Знаеш, че те обичам, всяка твоя изневяра ме докарва до лудост, не издържам. Моля те, престани да ме измъчваш...
Гледаше пода, говореше сякаш на себе си, главата му леко се поклащаше. Този човек беше в беда.
Тя го погледна, приближи се и го погали по главата:
- Защо им вярваш? Това са същите хора, които ни завиждат. Те сеят тези слухове, сигурна съм. Нали знаеш, който сее ветрове...
- ... жъне бури. Да знам, но няма дим без огън, нали?
- Стига с тези поговорки. Какъв е смисълът? Просто трябва да вярваш на мен, а не на другите. Я се погледни!
Тя го хвана под рамото и го повдигна леко. На една от витрините на холната гарнитура имаше огледало. Придърпа го към него.
- Виж какъв си хубав! Как мога да те сменя с друг?
Той се погледна и му стана още по-тъжно. Приличаше на центрофугиран.
Тя го целуна по бузата.
- Иди да се изкъпеш. Може да не се бръснеш. Аз през това време ще приго ...