Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:

              - А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?

              Продавачите го наблюдаваха с насмешка и го подканяха учтиво:

              - Заповядайте, господине! От кое ще желаете?

             Той благодареше и се преместваше на следващата сергия за оглед.

             Когато се спря на поредната сергия, зад която стоеше младо момиче с дълги чупливи руси коси и лъчезарна усмивка, топла вълна сгря душата на добрия човек. Той също се усмихна и тутакси започна да избира от големия куп домати и внимателно да ги слага в паланзата на сложения до тях кантар. Като се увери, че количеството е достатъчно, се взря в мърдащата червена стрелка по скалата за да види точното тегло.

              - Кило и половина, и няколко грама - се чу звънливото гласче на момичето зад сергията.

              - Я премери и тия краставици - слагайки ги в опразнената паланза,  помоли добрият човек.

              - Кило и двеста - усмихната обяви русавелката.

              Той отброи исканата сума от оскъдната си пенсия в портфейла, благодари и като взе чантичките със зеленчуците се запъти към къщи.

               Добрият човек влезе в кухнята на скромния си дом, остави останалите продукти на масата, а торбичките със зеленчуци премери една по една на домашното си кантарче, за да се увери в точността на направената покупка. Колко горчивина изпълни чувствителната му душа, когато разбра, че не липсват няколко грама, а половината от килограма. Разпери ръце и гледайки към иконата Христова, попита на глас:

              - О, Боже, кога хората на този свят ще спрат да лъжат и крадат, и на пари да се наядат? Колкото отвън беше русо и красиво, толкова отвътре - черно и фалшиво!