Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:
- А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
Продавачите го наблюдаваха с насмешка и го подканяха учтиво:
- Заповядайте, господине! От кое ще желаете?
Той благодареше и се преместваше на следващата сергия за оглед.
Когато се спря на поредната сергия, зад която стоеше младо момиче с дълги чупливи руси коси и лъчезарна усмивка, топла вълна сгря душата на добрия човек. Той също се усмихна и тутакси започна да избира от големия куп домати и внимателно да ги слага в паланзата на сложения до тях кантар. Като се увери, че количеството е достатъчно, се взря в мърдащата червена стрелка по скалата за да види точното тегло.
- Кило и половина, и няколко грама - се чу звънливото гласче на момичето зад сергията.
- Я премери и тия краставици - слагайки ги в опра ...