В Папаз дере хората не се различаваха само по религията и по вярата си. Пъстротата на етносите се дължеше повече на изборът, който хората правеха, а не толкова на разума и писаните религиозни канони. В това отношение бе важно, не какво изповядваш, а колко си свободен духом. И това дали си обременен с писаните книги на религията, дали ги разбираш, или просто ги наизустяваш. Само че, за разлика от даскалите за „наизуст”, Всевишния не пишеше шестици. Както казваше християнството „прекаленият светец и Богу не е драг”. Точно тази свобода на духа беше важна, там където разума и обикновената вяра не успяваха. За да може душата да е свободна обаче, тя трябваше да си извоюва свалянето на оковите. Това обаче, често можеше да коства много повече, отколкото човек предполага.
Когато ставаше въпрос за най-свободолюбивите, тук в Папаз дере, всеки от селото или щеше да замълчи, сякаш не те е чул или да ти покаже пътчето за Картал махала. Определено тази чест се падаше на северите, колкото и на хората ...