Някои се кълняха, че са го видели още в края на ноември, други предполагаха, че се е появил по Коледа, но истината е, че той дойде в ранния следобед преди Ивановден. Изникна съвсем от нищото, от скута на възвишението над язовира. Сякаш скалите се отвориха за миг, колкото да го пропуснат и той слезе по стръмното, огромен, с лъскави рога, обвит от собствената си пара, като новороден в студа. Беше странно, че не свлече камъни след себе си, нито се чу шум от прекършени храсти. Приличаше на видение и не докосваше земята, неестествено голям за тези местности, спокоен елен, а мощното му отражение се къдреше по водите на язовира, подгонено от ледения вятър. После изведнъж изчезна както си стоеше неподвижно и големите му ноздри изучаваха въздуха. Вятърът се надигна от водите и подгони прекършените борови клони, а едно самотно камъче се претърколи незнайно защо, падна и размъти плитчините. Червеникавият скат над язовира строго маскира всички следи от мълчаливия си елен.
Скоро започнаха да се раз ...