Домът на Сашо
Какво да ви кажа, като няма какво да правя по цял ден, седя и си мисля за Сашо.
Сашо е от тихите луди. Той е винаги щастлив. Да бъдеш щастлив в големия град е голяма работа. Не всеки е роден с този късмет.
Сашо седи в една ниша до подлеза пред Спортната палата, под едно старо дърво. Там си е направил нещо като къщичка – парче кашон за сядане и парче кашон за покрив. Когато вали силно, слиза в подлеза. На мраморния парапет е наредил стари книги, които продава. Книгите са всякакви – от езотерика до художествена литература и стари учебници. Всичките са в ужасно състояние, Сашо не ги пази. От време на време някой купува от съжаление, някой му оставя нови...
Когато времето е хубаво, до Сашо неизменно стои една голяма жълта картина, нарисувана върху истинско платно и с истински маслени бои. Тогава със Сашо си говорим за Изкуството.
Сашо целият разцъфва, като ме вижда.
– Айде бе, човек, откога те чакам!
Какво ли е да седиш по цял ден и да очакваш някого, който ти е приятен. Пред ...