Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на висок глас:
– Отдавна бях осведомил всички: ако не се смени входната врата, от мен не очаквайте съдействие!
Тези думи трябваше да значат, че той може, че е в състояние да оказва съдействие. Но не даде пари за вратата. Вероятно щеше да плати по-нататък със съдействието си.
Няколко пъти го видях пиян. Изпика се пред входа. Ритна саксията пред стълбите. Това не ми направи особено впечатление – почерпил се е, ритнал това-онова, проблемът е пренебрежим до състрадателност.
Веднъж ме закара до пазара на „Ситняково“; бях тръгнал до кварталния пазар, но ме пресрещна с фиата си и ми съобщи, че там било по-евтино; той май всичко знаеше. Поиска да ме черпи бира. Отказах.
– Защо, нали аз шофирам?
– Защот ...