Беше поредния жарък юлски ден от поредния сезон на Слънчев бряг. Времето беше забавило ход и сякаш забравило за целия свят нищо не се случваше.
Деси беше заела позиция с флери в ръце и подаваше ценните листи на без това малкото преминаващи туристи. Всички бяха на плажа или по басейните и се радваха на почивката. Нищо ново. Тя знаеше, че късния следобед всичко ще се преобрази и животът отново ще потече в един по-забързан ритъм.
Незнайно защо нещо я подтикна да мине от другата страна на пътя. Там нямаше никой, но тя постоя. Изведнъж се зададоха 2 жени и Деси веднага се усмихна приветливо и с отработено движение подаде флаер на дамите, които видимо бяха италианки, в петдесетте си години и с доста оскъден английски. Деси започна да изрича добре познатите фрази, но в момента, в който срещна поглед с по-младата от двете жени нещо сякаш я прикова на място и цялата настръхна. Кълбо от емоции се надигаше в нея. Емоции, които не разбираше. За първи път виждаше тази жена, а сякаш срещаше любим чо ...