Лиза вървеше нагоре пред Грен, по спираловидно стълбище от бял камък, от страни на което през няколко метра имаше още от омагьосаните факли, които искряха ярко. Грен катереше стъпалата и не успяваше да се сдържи, като от време на време се заглеждаше в ханша, гърба и русо-бялата коса на красивата жена пред себе си. Тя бе страшно стройна и ослепително красива , и се движеше с такава изящност и елегантност, каквито мъжът рядко бе виждал. Той постоянно си напомняше да не се отпуска и разсейва, защото хубавицата бе могъщ маг, както и друг избраник за надпреварата. Въпреки чаровните й, мили усмивки и погледи, Грен предполагаше, че тя може да бъде опасна и си обеща да не сваля гарда си пред нея, не и докато не се обеди, че е наистина добронамерена към него и че няма да го вкара в някакъв капан.
- Почти стигнахме стаята ми! - обърна се тя към мъжа зад себе си, като дългата й руса коса леко се развя. После му хвърли нова усмивка с изписаните си устни и равни, искрящо-бели зъби.
Грен я гледаше с ...