Две секунди тишина и следващата песен започва с китарно скърцане. В колата е топло, а навън валят ръждиви листа откъснати от октомврийския вятър. Тази вечер температурата ще падне до 5 градуса. Студена седмица отмина и повечето гъски и лебеди отлетяха към южните щати.
Чикаго през есента. Красив звяр отразил в стъклените си сгради шарен сезон. Ярки билбордове осветяват улиците сега. Минава осем и половина. 45 мили в час. След малко ще съм вкъщи. Някъде наблизо е умрял пор и следващата миля, миля и половина ще усещам миризмата на смърт. Вятъра се засилва и блъска колата рязко в предния прозорец. Двуинчовото екранче на MP3 плейъра ми изгасва и музиката спира. Батерията се е изтощила и през следващите 15 минути ще трябва да слушам тишината. Мразя радиото.
Тишината. Липса на звук. Бученето на двигателя. Изпреварващите коли. Мислите ми. Нищо. Всичко изчезва внезапно и тишината... е абсолютна. Колата продължава гладко по правия път. Светлината от фаровете се плъзга по асфалта и малки камъчета ...