Трябваше да спят, но как? Бяха деца, изгарящи от нетърпение да видят подаръците си.
– Хайде, ставай! Само ще надзърнем за малко! – изкомандва я нейният брат.
Тя скочи покорно от леглото. Едва не се спъна в дългата си памучна нощница. Беше боса, чорлава, но развълнувана. Видя го как открехна леко вратата и приклекна притихнал. Впери кафявите си очи във великолепно осветената
стая. Тя също надникна прикрита зад високата врата. Огромната елха грееше, а играчките по нея блестяха като скъпи бижута. Под нея се виждаха току що оставените подаръци в лъскави опаковки.
– Дали ми е донесъл истинско котенце? – прошепна момчето.
Обожаваше животните и цяла година убеждаваше родителите им да му вземат. Те бяха непреклонни. И сега единствената му надежда беше в дядо Коледа.
А тя търсеше с поглед побелелият старец. Искаше да го помоли нещо лично.
И го видя. Внимателно влизаше в угасналата им камина, а след това щеше да излети.
– Искам да съм твоята Снежанка. Вземи ме, дядо Коледа! – извика тя.
Дори й с ...