3 мин за четене
Някъде далеч, в мрачните селения на тъмна и непозната земя, живеел дядо Кърт. Всяка вечер той излизал от дълбоката си дупка под земята, за да наказва малките и непослушните, влизайки в сънищата им и плашейки ги с най-страшните наказания на света. Пред дядо Кърт треперели всички - от студения и бездушен камък, до владетеля на горещите жизнени стихии - огъня. Имало само едно нещо, от което дядо Кърт наистина се плашел. И това била майка му. Именно тя с неубозданите си стремежи и с претенциите си, че професиите трябва да се предават по наследство от родител на потомък, превърнала неговия жалък злoщастен и малък сляп образ в митологическо въплъщение на страха, ужаса и омразата. Всъщност, пропуснахме да отбележим, че под „едно нещо" се разбира едно живо същество. А обективно погледнато имало още едно-единствено нещо, пред което дядо Кърт бил абсолютно безсилен и което го карало да бяга като дявол от тамян. Това била светлината. Ето защо излизал на работа само нощем. Денем седял в тъмната си ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse