Дядо Кърт (недовършена приказка)
Някъде далеч, в мрачните селения на тъмна и непозната земя, живеел дядо Кърт. Всяка вечер той излизал от дълбоката си дупка под земята, за да наказва малките и непослушните, влизайки в сънищата им и плашейки ги с най-страшните наказания на света. Пред дядо Кърт треперели всички - от студения и бездушен камък, до владетеля на горещите жизнени стихии - огъня. Имало само едно нещо, от което дядо Кърт наистина се плашел. И това била майка му. Именно тя с неубозданите си стремежи и с претенциите си, че професиите трябва да се предават по наследство от родител на потомък, превърнала неговия жалък злoщастен и малък сляп образ в митологическо въплъщение на страха, ужаса и омразата. Всъщност, пропуснахме да отбележим, че под „едно нещо" се разбира едно живо същество. А обективно погледнато имало още едно-единствено нещо, пред което дядо Кърт бил абсолютно безсилен и което го карало да бяга като дявол от тамян. Това била светлината. Ето защо излизал на работа само нощем. Денем седял в тъмната си бърлога и не смеел да покаже нос навън. Всъщност, въпросът дали домът на дядо Кърт бил черна и ужасна бърлога, е спорен. Според някои колеги автори, а и според някои просто обикновени хорица, тъй наречената бърлога не представлявала нищо друго, освен една нещастна дупка, в която не влизало слънце. Сигурно и затова дядо Кърт толкова много се страхувал от светлината. Той просто никога не я бил виждал поради изключително неудобния за хората и изключително удобен и дори тривиален за него факт, че очите му били закърнели.
Та, една вечер, първата вечер на юни, която бележела и началото на новата работна седмица (за истинско отегчение на дядо Кърт), той излязъл от бърлогата си и погледнал към небето. Мощни светкавици раздирали небесния свод. Всичко живо се било скрило под дърво и камък. Само дядо Кърт се възхищавал на „прекрасното" време и се подхилквал, не, той дори се смеел зловещо-иронично на всички нещастни животинки-страхливци, като по този начин просто лъжел болното си его, че е велик, прикривайки всички свои комплекси, насадени от майка му. Именно в тази страшна и злокобна гръмотевична вечер дядо Кърт се запътил на поредната си жестока мисия, като същевременно дълбоко в себе си потискал чувството за абсолютната си некадърност и фалшивия си образ. Със себе си взел и новия специален бандитометър, който майка му не пропуснала да поръча по телефона от WS Телешоп. Новата машинария била с електорнен датчик и позволявала бандитизмът на всяко палаво нещастно момиченце или момченце да бъде измерен до стотни. Това, естествено, силно радвало дядо Кърт и го карало да злорадства, тъй като електронният бандитометър нямал нищо общо със стария амортизиран уред със стрелка, който понякога отказвал да работи и с който майка му го замеряла, ако прецени, че благодарение на неточността му дядо Кърт бил объркал и смалил наказанието на някое невръстно детенце.
С новия бандитометър - писък на модерните технологии, произведен от „Родител-детонаказ Корпорейшън", дядо Кърт излязъл от мрачните селения на своята страна - Дядокъртия и се насочил към поредния китен град на Земята, за да може за пореден път за радост на някой родител, да вгорчи живота на някое озарено от щастието дете. Благодарение на палавонавигатора си, дядо Кърт засичал къде има повишена енергийна активност на бандитизъм. Палавонавигаторът имал малък екран, върху който се изобразявала картата на света, а с червени точки се появявали зоните на особено активно присъствие на бандитизъм. Както си летял, изведнъж засякъл особено силна магнитна напрегнатост някъде в Източна Европа. Картата светела с най-яркия нюанс на червеното (имало няколко нюанса от по-светло към по-тъмно, които определяли интензитета на палавост).
Дядо Кърт вече летял със зловеща и саркастично-иронична усмивка на лице (мислел, че с всяко наказание на дете наказвал едва ли не майка си за всички болки, които му причинила) към малък и китен град в България и кацнал в един от многото панелни комплекси в тази държава. Качил се ядно по стълбите до първия етаж и повикал асансьора. Докато се качвал до съответния етаж тихичко си роптаел от яд, че „скъпата му" майчица увеличила работното му време от 8 на 11 часа.© Владимир Белов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Май няма да го направя! Поне в скоро време не.
-
Май няма да го пиша скоро. Имах идея дядо Кърт да сложи батериите на бандитометъра наопаки и затова той да отчете обратна стойност и детето да излезе много добричко, вместо много палаво.
-
Да..и аз искам да прочета продължението
-
Нека ми дойде музата...
-
ейййй, супер, хайде да я довършиш
-
Всъщност, нищо, което съм създал, не е плод на стремеж към оригиналното или към каквото и да било. Просто пиша и думите си извират.
-
НА мен ми допада този стил и най-вече стремежа ти към търсене на различното и оригиналното вътре в твоето светоусещане. Това е най-добрия начин да предадеш емоциите си неподправени!
-
Благодаря за изказаното мнение. Нямам нищо против оценката, но поне можеше да има някаква аргументация. Ако е по-малко момиче и не е разбрало нищо, нека се изкаже и аргументира.
-
Не знам пич, ама със сигурност е някое/и момиче на възраст по-малка от твоята
. Не се кахъри и аз имам двойки. Развивай се. Подкрепям те за различното мислене и уникален стил! -
Хей, кой ми е писал слаб 2 на приказката? Просто си играя с жанра. Ако си мислите, че целта ми е да я разберат някакви деца, дълбоко се лъжете. Аз не пиша по калъп и рядко се съобразявам с аудиторията.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
